Подкрепете ни!




ИсторияО.З. полк. Иван Колчев / 6 юни 2022

Овърлорд – най-мащабната десантна операция в историята

Днес се навършват 78 години от десанта в Нормандия

Снимка: National Archives and Records Administration, 111-SC-320902
Снимка: National Archives and Records Administration, 111-SC-320902


    Молитвата на Рузвелт: „Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, извършват велико дело. Води ги. Дай им сила, мъжество и твърдост. Те се сражават за свободата“.
    Чърчил заявява: „Най-трудната и сложна операция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години“.
    Сталин казва: „Историята на войните не познава друга операция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на изпълнение“.
    Мащабността на десантната операция в Нормандия през 1944 г. от обединените войски на САЩ, Англия и Канада е поразителна. За един ден и една нощ през Ла Манш – водно пространство с ширина от 100 до 160 км, са прехвърлени на френския бряг 175 000 души в пълно бойно снаряжение и 50 000 единици бойна техника – от мотоциклети и танкове до бронирани булдозери. В това грандиозно форсиране на пролива срещу Атлантическия вал на германците вземат участие 5300 кораба и 11 000 самолета.
  
    В директива на Хитлер от 3 ноември 1943 г. се казва: „Опасността от Изток остава, но още по-голяма опасност идва от Запад: англо-американски морски десант, който би довел до овладяване на Рейнско-Рурския регион – индустриалното сърце на Германия. Аз взех решение да се усили нашата отбрана на Западното направление. Изходът на войната зависи от войските, сражаващи се на Запад!“
    Генерал Алфред Йодъл, началник на щаба на оперативното ръководство на въоръжените сили, предлага на Хитлер да се възложи на фелдмаршал Ромел тактическото ръководство на Западното направление под ръководството на фелдмаршал Рундщет, който е командващ на Западния фронт.
    
    В продължение на две седмици през декември 1943 г. Ромел извършва инспекция на Атлантическия вал и остава много разочарован. Извън границите на Па-де-Кале практически нищо не е направено.
    За създаването на истински Западен вал Ромел казва на главния инженер Вилхелм Майз, че са необходими милиони противопехотни мини, противотанкови мини, противодесантни мини, минни полета, мини с дистанционно управление, влакови композиции с цимент, желязо, дървени стълбове, различни артилерийски системи със стотици хиляди снаряди, подвижни пехотни части и бронетанкови дивизии. На 15 януари 1944 г. Ромел приема своето ново назначение. До 6 юни остават по-малко от пет месеца.
    Започва строителната одисея – Атлантически вал.
   
     Трагедията на немското командване е в това, че то трябва да се съобразява с възможността на противника да извърши десант навсякъде по цялото западно крайбрежие от Антверпен до Бискайския залив, което означава разпиляване на силите и средствата на фронт с дължина повече от 2000 км. Немското командване разполага само с 59 дивизии, в т.ч. 10 танкови и един зенитен корпус, разпилян от устието на р. Шелда до р. Лоара. Особено интензивно се изгражда немската отбрана на крайбрежието на Нормандия. По мнението на представители на ВМС крайбрежните рифове правели евентуален десант на противника малко вероятен, а дори изключвали тази възможност. Каква ирония на съдбата!
    Изградени са заграждения на плажните ивици между висшата и нисшата точка на приливната вълна. Построен е пояс от железни рами с височина 3 м по бреговата линия на разстояние 150 м от висшата граница на прилива. Към тях са поставени противотанкови мини с 5,5 кг тротил и стари френски артилерийски снаряди, докарани от линията Мажино. Не достигат морски мини, които са били водонепроницаеми. На 70 м от брега в морето е изграден пояс от заграждения, който се състои от противотанкови ежове: три или четири двуметрови релси, заварени с цел да пробият дъното на десантните кораби.
    Окопите на стрелците и картечните разчети се разполагат в подножието, по средата и на върха на скалните участъци. Построени са бетонни дотове, в които се разполагат картечни и минохвъргачни разчети. Обстрелът на крайбрежието се осигурява с мощни 88 мм и 105 мм оръдия, скрити в каземати с амбразури към крайбрежията. Около казематите са устроени минни полета и телени заграждения. Изградени са противотанкови ровове с дълбочина 2 м и траншейна система с укрития. На редица места са заели позиции 155 мм гаубици за поразяване на морски цели. Построени са лъжливи артилерийски батареи с оръдия макети, по които съюзниците нанасят въздушни удари, което помага на Ромел да съхрани своята артилерия.
    За борба с планерите на съюзниците на открита местност Ромел изгражда „аспержи“: вкопани в земята триметрови дървени стълбове с поставени върху тях снаряди, съединени с кабели.
    За наблюдение на морето и откриване на морски цели е изградена предупредителна система, в която влизат около 120 радиолокационни станции. Англичаните им противодействат с фолиеви устройства, които имитират конвои от кораби и ги заблуждават.
    Ромел изпада в плен на идеята за строителство на железобетонни укрепления и вкопаване на стълбове и надълби в съчетание с минни полета и телени заграждения. Той заповядва всички войници заедно с „източните батальони“ да строят брегови заграждения, като оставя на втори план ученията и подготовката на войниците и офицерите за отбрана на морския бряг. Ромел заявява: „Заповядвам прекратяването на всякакви учения. Всички да се заемат с изграждането на отбранителни укрепления на плажовете. Именно на крайбрежието ще се реши изходът от битката, при това в течение на първите 24 часа“.
    През май Ромел развръща на полуостров Котантен три дивизии (91-ва, 243-та и 709-а), а в района на град Кан разполага 21-ва танкова дивизия.
    Главният замисъл на Ромел се заключава в следното: да се спре настъплението на противника на брега и да не му се даде възможност да се закрепи, завоювайки плацдарм. Генерал Гудериан счита за безумие разполагането на танковете по крайбрежието и по този начин да бъдат мишени за корабната артилерия на съюзниците. Ромел не отстъпва. „Ако танковите дивизии останат в тила – казва той, - те няма да успеят да тръгнат напред. Противникът с удари от въздуха ще предотврати всяко движение, когато започне атаката.“
    Хитлер и Ромел мислят с категориите на наземната война, те имат континентално мислене. Те се опасяват повече от авиацията, а не от бойните кораби, в т.ч. линейните кораби на САЩ и Англия, с главен калибър на оръдията от 380 до 406 мм.
   
    На 6 юни 1944 г. военноморският флот на САЩ и Англия се състои от 6 линейни кораба, 20 крейсера, 68 есминеца, 255 минни тралщика, самолети торпедоносци и др. Рундщет счита, че е необходимо да се изгради дълбоко ешелонирана отбрана на територията на Франция вън от зоната на поражение на артилерията на американските и английските кораби.
    На 1 юни 1944 г. Ромел поглежда схемата за движения на Луната и приливите и казва, че не вижда благоприятни условия за извършване на десант до 20 юни.
    До 6  юни ВВС на САЩ и Англия провеждат операция „Транспорт“. Бомбардировачите на съюзниците нанасят удари върху френски железопътни обекти. За целта се използват 135 000 тона бомби. Разрушени са всички мостове на р. Сена западно от Париж. Унищожени са 1700 локомотива, 25 000 вагона, стотици железопътни възли, депа, релсови пътища и железопътни мостове.
    След войната началникът на щаба на Ромел генерал Шпайдел казва: „Разрушаването на релсовите пътища направи невъзможно редовното снабдяване на войските още в средата на май 1944 г. Недостигът от гориво парализира всяко движение. Мостовете на реките Сена и Лоара бяха разрушени от въздуха още на 6 юни 1944 г.“.
    След войната, преди да бъде осъден, генерал Йодъл в интервю казва: „Строителството на бреговите отбранителни укрепления не беше завършено, защото не беше възможно да се доставят необходимите материали, в т.ч. желязо и цимент“. Следователно транспортната система на Франция се оказва на границата на колапса и това става решаващ фактор в сражението в Нормандия.
 
    На 6 юни в 6,30 ч. на френския бряг от десантните кораби слизат първата вълна пехотинци, въоръжени с автомати, картечници, гранати, базуки, удължени заряди, минохвъргачки. Следват инженерните части, леката артилерия, зенитките, втори ешелон пехота с артилерия, танкове и друга техника.    
    През това време 3467 тежки, 1645 средни бомбардировача и 5409 изтребителя контролират напълно небето над десанта.
На разсъмване ВВС и ВМФ на съюзниците засипват крайбрежието на Нормандия с град от авиобомби и снаряди. Те подавят немските батареи, разрушават отбранителните съоръжения, унищожават телените заграждения и минните полета, повреждат линиите за свръзка, траншейната система, укритията и ходовете за съобщения. Бурното море и високата приливна вълна изхвърлят на рифовете по-малките десантни кораби. В два пункта на десанта успешно се спускат във водата танкове амфибии, под прикритието на които пехотата във вода до гърдите излиза на френския бряг и започва сражение за овладяване на плацдарм. Осем полка, напълно окомплектовани, преминават веднага в настъпление срещу немската отбрана. Като прехвърлят на континента пет дивизии по море и три въздушно-десантни по въздуха, съюзниците разполагат с числено превъзходство в района на десанта.
    В основата на решението на Айзенхауер лежи идеята да не се извършва десант в пристанища и в най-тясната част на пролива, където врагът е най-силен.
    Плацдармът има дължина 30 км и дълбочина 10 км. Съюзниците са се намирали в опасно положение. На 17 юни 1945 г. Кайтел казва: „Успехът на съюзниците се обяснява изключително с тяхното превъзходство във въздуха, което напълно разруши нашите пътища за подвоз. В други условия немските войски биха изхвърлили англо-американските части в Ла-Манш“.
    
    Съгласно плана град Кан се овладява през първия ден, на 6 юни, а на практика пада след един месец тежки боеве с немската 21-ва танкова дивизия. Други пунктове се овладяват след два месеца. Полуостров Котантен с пристанището Шербур трябва да се заеме две седмици след десанта, а реално това става след пет седмици. Унищожавайки мостовете над реките Сена и Лоара, съюзническата авиация изолира в стратегическо отношение района на сраженията в Нормандия.
    Английският историк Лидъл Гарт в книгата си „Вторая мировая война“ пише: „Ако даже три танкови дивизии от десет, намирайки се в района на десанта на четвъртия ден, биха могли да встъпят в бой в първия ден, то съюзниците щяха да бъдат хвърлени в морето, без да успеят да се закрепят на брега“.
    Хитлер не е уведомен за десанта до обед на 6 юни, а Ромел е в Германия. В своя щаб той се връща вечерта на 6 юни, а към това време съюзниците имат плацдарм на брега. В това е грешката на Ромел.
    Генерал Курт Типелскирх в своята книга „История Второй мировой войньi“ пише, че към 12 юни съюзниците прехвърлят на континента 326 000 души, 5400 самолета и 104 000 тона бойна техника.
    Вследствие на господството на САЩ и Англия във въздуха, недостига на гориво и разрушените железопътни пътища и мостове, немското командване особено трудно прехвърля в района на бойните действия нови сили. Това става през нощта по околни железопътни пътища, в резултат на което скоростта на движение към фронта е 50 км в денонощие. Германия воюва на два фронта. Нейното военно поражение е неизбежно.
    На 17 юни 1944 г. се осъществява среща на Хитлер с Рундщет и Ромел в Суасон, на която фюрерът отхвърля искането да се евакуира полуостров Котантен с цел да се съкрати линията на фронта. Той не приема мисълта, че оперативен пробив в немската отбрана ще доведе до катастрофа. Хитлер заявява, че реактивните изтребители „МЕ-262“, безпилотният самолет снаряд „Фау-1“ и ракетата „Фау-2“ ще внесат обрат във войната. Рундщет и Ромел напускат съвещанието със съзнанието, че войната на западния театър на военните действия е загубена.
     На 1 юли Рундщет е снет от поста и заменен с фелдмаршал Клюге от Източния фронт. На 17 юли Ромел е тежко ранен. Той е стигнал до окончателното убеждение, че продължаването на войната под ръководството на Хитлер неизбежно ще доведе до колосални и напразни по своите мащаби разрушения в Германия.
   
    Съдбата попречва Ромел да участва в събитието на 20 юли 1944 г. – покушението срещу Хитлер.
    Всички опити да се застави Хитлер доброволно да отстъпи ръководството на военните операции неизбежно се разбиват в неговата тираническа воля и вяра в непогрешимостта на неговата интуиция и военно дарование. Още през март 1943 г. началникът на Оперативното управление на групата армии „Център“ генерал Тресков прави решителен опит да ликвидира Хитлер с взривно устройство под формата на две бутилки с коняк, които са „подарък“ за негов приятел в Германия. Самолетът на Хитлер излита от Смоленск, където той е бил на съвещание, и поема курс към Източна Прусия. Не последва взрив във въздуха, защото взривителят със закъснително действие е неизправен и не сработва. Неуспешен е и опитът за покушение на началника на щаба на резервната армия полковник Щауфенберг, който на 20 юли 1944 г. поставя чанта с взривно устройство под масата на съвещание, ръководено от Хитлер в Картографската зала в Източна Прусия. Ромел и Клюге слагат край на живота си с ампули с цианкалий. В предсмъртното си писмо Клюге настоява Хитлер да прекрати войната.
     Приемникът на Клюге фелдмаршал Модел скоро се убеждава в това, че в щаба на фюрера не искат да разберат цялата безнадеждност на войната с наличните недостатъчни сили и с недостига на горива.
    
    В своята книга „Ден „Д“. 6.06.1944 г.“ американският историк Стивън Амброуз пише: „Немците загубиха четири години за строителството на Атлантическия вал. Те изразходваха хиляди тонове бетон и желязо.  Те изкопаха хиляди километри траншеи. Заложиха милиони мини и изградиха хиляди километри телени заграждения. Те построиха десетки хиляди брегови заграждения. Това беше велик инженерен подвиг, който поглъща огромно количество материали, човешки ресурси и строителни мощности на Германия в Западна Европа. Тъй като не е имал дълбочина, втора защитна линия, то след преодоляването му той става безполезен. По такъв начин „Атлантическият вал“ трябва да се счита за една от великите грешки на военната история“.
   
    Десантната операция в Нормандия е ярка звезда във военната теория и практика. Тя слага началото на края на нацистка Германия. На 7 май 1945 г. в щаба на Айзенхауер в Реймс генерал Йодъл подписва акта за безусловна капитулация на Германия, а на 9 май в Берлин актът е подписан от фелдмаршал Кайтел.
„Войната – това е анахронизъм – казва Наполеон. – Някога победите ще се постигат без оръдия и щикове.“
Когато небето и Земята си прощават История

Когато небето и Земята си прощават

На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек. История

Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.

Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”

Баба Марта не е баба! История

Баба Марта не е баба!

Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години История

Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години

Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Пав История

Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“

Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали

Трифоновден – 1 или 14 февруари? История

Трифоновден – 1 или 14 февруари?

В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно История

И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно

Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век

Атанас си мина и зимата замина История

Атанас си мина и зимата замина

В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол... История

Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...

Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота История

Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота

Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове

Коледа с врага История

Коледа с врага

И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно

Коледата с ритъма на сърцето История

Коледата с ритъма на сърцето

В деня преди Коледа според народните представи цялата природа затаява дъх в очакване на чудото

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони История

13 г. Григорий Просветител бил забравен на дъното на каменна яма, пълна със скорпиони

Армения първа в света приела християнството за държавна религия през 301 г.

Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан? История

Кой ще се осмели да отвори гробницата на Цин Шихуан?

Погребан дълбоко под хълм в централен Китай лежи първият император, чиито останки са непокътнати повече от две хилядолетия