История18 януари 2022

Всеки народ заслужава съдбата си

Шарл дьо Монтескьо: В стремежа към остроумие често се казва само глупост

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо (18 януари 1689 г. - 10 февруари 1755 г.) е френски висш аристократ, писател, юрист, социолог. Макар и успял романист, Монтескьо е известен и като историк – философ и държавен мислител. Той е и един от основоположниците на френското Просвещение.

Монтескьо се нарежда сред предшествениците на антропологията, той е един от първите, които разширяват сравнителните методи на класификация до политическите форми на човешкото общество. Френският политически антрополог Джордж Бландер смята, че Монтескьо е „инициаторът на научното начало, което в това време играе ролята на културна и социална антропология". Според социалния антрополог Д. Ф. Покок, „За духа на законите" от Монтескьо е „първият логичен опит да се наблюдава многообразието на човешкото общество, да се класифицира и сравни, както и да се изучат вътрешните функции на институциите в рамките на обществото". Политическата антропология на Монтескьо поставя началото на неговите теории за управление.

Другото световно известно произведение на Монтескьо е „Персийски писма" - епистоларен роман, който се състои от писма, пращани между двама измислени персийци - Усбек и Рика, които се отправят към Европа през 1711 и остават там поне до 1720 г. Кореспонденцията разкрива как европейската култура би изглеждала в очите на неевропейски пътешественици.

Ето някои непреходни мисли от тази велика историческа личност:

Ако ние искахме само да бъдем щастливи, лесно бихме го постигнали. Ние обаче искаме да бъдем по-щастливи от другите, а това е трудно, защото смятаме другите за по-щастливи, отколкото са.

Безполезните закони отслабват нужните закони.

В стремежа към остроумие често се казва само глупост.

Всеки народ заслужава съдбата си.

Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.

Жената има само една възможност да бъде красива, но за да бъде привлекателна има сто хиляди възможности.

Завистникът е враг на самия себе си, защото страда от злото, което сам е причинил.

Надутостта е щитът на глупаците.

Ораторите често наваксват с дължина това, което не им достига на дълбочина.

Струва ми се, че ненавистта е изпълнена със страдания за този, който я изпитва.

Не съм срещал трудност, която един час четене да не смекчи.