Как войната отне семейството на Андрей Соколов, но го срещна със сирака Ваня
Разкъзът „Съдбата на човека" е писан от Шолохов по действителен случай
Кадър от филма "Съдбата на човека", 1959, реж. С. Бондерчук
Скоро идват и децата - първо се ражда синът му Анатолий, после - двете му дъщери. През 1929-а Соколов става шофьор на камион. Така изминават десет години.
„Миналото е като онази далечна степ в мъглата. На сутринта вървях по нея, наоколо всичко беше ясно, но изминах двайсетина километра и вече не можех да различа гората от плевелите, обработваемата земя от тревите ...И изведнъж войната започна."
За две години плен Соколов полага робски труд на различни места в Германия. В един лагер край Дрезден убеждава събратята си по съдба да не работят с всички сили за врага, но някой донася това изказване на властите и Соколов е извикан от коменданта на лагера за военнопленници - Мюлер. Немецът знае руски перфектно и разговаря с пленника без преводач. Сипва му водка и го кара да пие по дъно няколко пъти за мощта и победата на немското оръжие. Соколов обявява, че ще пие за собствената си смърт.
Мюлер е впечатлен. Казва, че уважава храбростта на руския войник, вижда го като достоен противник и няма да го застреля. Комендантът съобщава, че германските войски са достигнали Дон и са окупирали Сталинград. Соколов е помилван в чест на това радостно събитие, а за смелостта си получава хляб и парче сланина. Соколов споделя храната с другарите си - разделят я на всички поравно.
През 1944 г. Соколов, вече като шофьор на немски майор-инженер, успява да избяга от плен. На съветска територия е изпратен в болница, за да получи медицинска помощ и храна. Пише писмо до жена си и две седмици по-късно получава печален отговор от един съсед. През юни 1942-а бомба пада върху къщата му - Ирина и двете му дъщери са убити. Синът му не си е бил у дома. Научавайки за смъртта на семейството си, Соколов се връща на фронта.
Баща и син приближават Берлин в различни дивизии и по различни пътища, но не успяват да се срещнат. На 9 май 1945 г. Анатолий е убит от снайперист. Соколов все пак успява да види сина си в ковчега, погребан на немска земя.
Майка му е убита при въздушна атака, баща му е загинал на фронта. Соколов не мисли много. В един прекрасен ден качва момчето в камиона и на път към елеватора му съобщава, че е негов баща. Малкото момче с изтерзана душа сякаш е чакало да чуе това. Щастието му е неизмеримо. Соколов го осиновява.
Соколов признава пред приятел, че дори този инцидент с кравата да не се е случил, той така или иначе щял да напусне Урюпинск. Меланхолията не му позволява да се заседява дълго време на едно място. Когато Ванюшка порасне и тръгне на училище, тогава може би ще се успокои и ще се установи на едно място, споделя главният герой.
Още по темата:
Видях колко е прекрасна нашата планета, нека да я пазим!
63 години от първия полет на човек в Космоса
Как едно затъмнение спаси Христофор Колумб и моряците му от гибел
Историята на една шашма от 29 февруари 1504 г. в Ямайка
Как древните цивилизации са реагирали на затъмненията
Предците ни смятали, че небесните явления са послания от боговете, знак за прекратяване на война или напускане на местообитание
Средновековните жени са използвали неофициални социални мрежи
Споделяли здравословни проблеми и медицински съвети, точно както и днес
Когато небето и Земята си прощават
На Сирни заговезни, или Прошкинден искаме и даваме прошка, за да сме с чисти сърца и в мир
Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
Шипченската епопея: „Хора ли отбиваха атаките на противника – смъртни ли са те?”
Баба Марта не е баба!
Тя е булка, мартеницата е разветият й сватбен чаршаф. Пижо и Пенда са нашите Ин и Ян.
Какво щеше да се случи, ако нямаше високосни години
Ако нямате календар за 2024 г., можете да ползвате от 1996-а или от 1968-а
Концесионери посягат на светилището на Асклепий в земите на манастира „Св. Св. Петър и Павел“
Историци и археолози с петиция срещу решението в местността „Хайдушко кладенче“ да се добиват инертни материали
Трифоновден – 1 или 14 февруари?
В празничността на тези дни могат да бъдат различени много предхристиянски вярвания, които нашият народ е съхранил
И преди 300 г. да си кръчмар, кафеджия, аптекар и пивовар е било доходоносно
Кратка ретроспекция на най-разпространените професии през XVIII век
Атанас си мина и зимата замина
В българските народни представи св. Атанас бил един от шестимата братя юнаци, които си поделили небето и земята в началото на света
Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
106 години от смъртта на Константин Иречек
Народе, кълве те секи, кой отде помине – и турчин, и поп, и дявол...
Яворов: Истинската вяра е да умреш като Ботев за една идея, дори когато знаеш, че е предварително обречена
Пет древни тълкувания за символа на Дървото на живота
Красивият символ на Творението присъства в много култури от векове
Коледа с врага
И през Първата, и през Втората световна война сражаващи се от двете страни слагат оръжие и празнуват заедно