Затворник номер 30664

Първо, миризмата се променя. Това се усеща точно пред железните порти на затвора, когато свободата е все още много близо и една крачка отделя осъдения от предишния му живот. Разяждащата, отвратителна воня на пот, вакса за обувки, боя и мръсен канал изпълва тежкия въздух. После те блъскат отзад и те отвеждат до охраната на входа. "Добре дошъл в затвора в Охайо, Портър“, иронично се усмихват стражите. Време е за сбогуване с външния свят. Сваля обувките, костюма, вратовръзката, ризата, бельото, часовника на верижка, на пода издрънчават дреболии, изсипали се от джобовете. Всичко това е описано, опаковано в кутия и отнесено в склада. Обещават да върнат вещите при освобождаването. След пет години. След това - дезинфекция - бос на студения под, отвеждат го под ледено студения душ, докато започва да трепери, намазват го с изгарящ антисептик и остригват косата му с тъпа машинка. Дават му раиран халат, панталони, бельо, груби обувки. Пълна промяна на имиджа и стила само за един час. 

Затворът в Охайо бил внушителна институция с изключително тежки условия и режим. 2500 осъдени. Често върлували коремен тиф, морбили, туберкулоза. Безнадеждно болни, неспособни да работят повече, много от тях се озовавали в затворническия лазарет, в който липсвали специалисти. Някога сертифицираният фармацевт Портър започва служене в лазарета, където е точното му място. Изпратен е като асистент на дежурния лекар - Джордж Уилард. Бил се убеждава в това, колко евтин може да е човешкият живот - хората са натъпкани като животни и отношението към тях е като към скотове - лекарите ги позакърпват на две - на три, колкото да се върнат отново на работа.

Затворниците плащат с омраза. Портър защитава д-р Уилард от разбеснял се, налетял на бой затворник, който настоява да му се даде "болничен", за да не ходи на работа, но е без симптоми на болест. След този инцидент на фармацевта било разрешено да се придвижва из сградите на затвора без придружител. Отчаянието изпълвало това място. Имало седмици, в които всяка вечер умирал човек. Самоубийствата също били ежедневие.

Осъденият Ал Дженингс, бивш грабител на влакове, похитител и лидер на банда, за шест месеца престой в затвора се опитал да избяга два пъти и да разбунтува затворниците. Следват бой с тояги, изтезания с вода, глад и изолация. Попада в лазарета.

Оказва се, че с Портър са стари познайници. Съдбата ги среща за първи път в Хондурас, където преди години двамата се крият от американското правосъдие, надявайки се, че местните власти няма да ги екстрадират. Но жената на Портър се разболява от рак и той пътува до Тексас, за да се сбогува с нея, където и го хващат.

Дженингс е заловен малко по-късно при обир на пощенски вагон на железопътната линия Rock Island. Портър обяснява на Дженгинс защо е в затвора. Отклонил банкови средства за сделка на борсата, с надеждата, че цената на памука ще се покачва. Цената паднала рязко надолу и той изгърмял до последния цент.

Портър успява да уреди Дженингс на работа в затворническата поща, където режимът е по-приемлив и те се виждат често. Дженгинс споделя с Портър, че всяка вечер пише спомени от живота си. Всяка глава е с убийство, допълва Ал и съветва Бил и той да почне да пише, защото това действало разтоварващо от всекидневния кошмар.

И така в един килер зад затворническата аптека, сред вечните стенания, кашлица, предсмъртни хрипове и болка Бил става О.Хенри. Затворник номер 30664 създава своите мили забавни истории, които по-късно ще станат класика, пишейки с молив върху парчета кафява амбалажна хартия. Усмивката, родена от болка, срам и унижение, но даваща надежда и утеха в тези мрачни стени, от самото начало се превръща в основен мотив на неговата работа. Дженингс и друг контрабандист, които са трогнати до сълзи от текстовете, стават първите читатели на О.Хенри.

Вземи нашия електронен сборник за изкуството

И вдъхновителите му също са от затвора. Например двайсетгодишният Дик Прайс, умиращ в отделението от туберкулоза. Той от единайсетгодишна възраст бил по занданите. Бил майстор касоразбивач, с изпилени възглавнички на пръстите за по-голяма чувствителност, която му помагала виртуозно да усеща трептенето на механизма докато пробва различни комбинации за отваряне на сейфовете. Веднъж дори бил изкаран от затвора, за да отвори заключен сейф на местния губернатор, чийто касиер избягал, а никой не знаел шифъра от касата, която съдържала важни документи. Началството на затвора пратило Прайс. Обещали му помилване, ако отвори сейфа. Той го отворил, но не го пуснали. Починал в затвора от туберкулоза. О.Хенри пише по този случай, но с променена интерпретация, една от най-известните си истории - „Превъплащенията на Джими Валънтайн“. 

За да изпраща в различните издания и реадкиции творбите си, Бил трябва да си измисли псевдоним, за да не свързват автора с престъпната му фамилия. Портър ги подписва: „О. Хенри" - използвани са срички от Ohio Penitentiary (Ohio State Penitentiary) - пълното название на затвора. 

От изпратените 14 разказа, са публикувани само 3. 

На 24 юли 1901 г. писателят е освободен предсрочно. „Затворник № 30664“ престава да съществува. О. Хенри ще се превърне в класик на американската литература, ще напише стотици разкази, ще бъде публикуван в списания, произведенията му ще се преиздават в томове събрани съчинения. Неговите творби ще се цитират и след век, ще се снимат филми по тях. 

Ал Дженингс, освободен от затвора, както подобава на нападател и грабител на влакове, ще стане известен адвокат, политик и звезда на уестърните, романът "С О.Хенри на дъното" ще му донесе специална слава. Те ще останат верни приятели за цял живот. Пенитенциарното заведение в Охайо ще изгори до основи на 21 април 1930 г.