ИсторияЕкатерина Ангелова / 18 юли 2022

Невероятният таен живот на д-р Джеймс Бари

56 години Маргарет се представя за мъж и става един от най-великите лекари в историята

Предполагаем портрет на Бари

Прословутият д-р Джеймс Бари всъщност е роден като Маргарет Ан Бълкли около 25 юли 1789 г. в град Корк, Ирландия. По това време жените имали ограничен достъп до образование и не им било позволено да практикуват някои дисциплини, в това число и медицина. Но Маргарет се превръща в новатор в лекарското поприще и много способен хирург. Цената – да се представя за мъж в продължение на повече от 50 години.

От малка ирландката е силно привлечена от науката. Като тийнейджър е изнасилена от свой чичо, забременява и ражда дете, което е отгледано в семейството като нейна сестра. Поне така твърдят повечето източници. Голямата й мечта още по онова време е да стане лекар. Младото момиче не може да се примири с факта, че й е забранено да изучава и практикува медицина, само защото е жена.

Няколко години по-късно баща й Йеремия, влиза в затвора за неплатени дългове и семейство Бъкли затъва в нищета. Това принуждава Маргарет и майка й Мери Ан да заминат за Лондон, където живее вуйчото на момичето – Джеймс Бари. Той е високопоставена личност в британското общество – ексцентричен художник и професор по живопис в Лондонската Кралска академия.

Двете жени започват да общуват с приятелите на Бари, включително с генерал Франсиско де Миранда – известен венецуелски революционер, изпратен в изгнание. Мъжете са силно впечатлени от младата Маргарет и нейното високо интелектуално ниво. През 1806 г. истинският Джеймс Бари си отива от този свят, като завещава на Мери Ан и Маргарет богато наследство, а както ще се окаже по-късно – и собственото си име.

Само 3 години след смъртта му Маргарет Бълкли изчезва завинаги от лицето на Земята. Младата жена, жадна за знания и достъп до правата на мъжете в техния забранен мъжки свят, уверено влиза в него. Тя подстригва косата си, започва да се облича като мъж и да се представя като господин Джеймс Бари. Заминава за Единбург, където се записва да учи така желаната специалност – медицина. Твърди, че е по-млада от реалната си възраст, за да може посочените години да съответстват на иначе нежните й женски черти. Заради ниския ръст, тънкия, дори писклив глас, слабото тяло и гладката кожа на младия Бари започват да се носят слухове, че момчето вероятно е още по-малко, отколкото претендира. Но това не се оказва проблем за Маргарет. С малко помощ от един от влиятелните приятели на покойния си вуйчо тя продължава смело напред – по пътя към сбъдването на голямата си мечта – един ден да бъде истински лекар.

На 22-годишна възраст ирландката получава своята диплома по медицина и по-късно квалификация „хирург“ от Кралския колеж в Лондон. Записва се в армията като помощник-хирург. Впоследствие заминава за Кейптаун, Южна Африка, където практикува професията си повече от 10 години.

Сприятелява се с местния губернатор – лорд Чарлз Съмърсет, когото Маргарет нарича „мой почти единствен приятел“ и който според слуховете бил запознат с голямата тайна, която тя криела. Появяват се множество слухове относно връзката и взаимоотношенията между „двамата мъже“. Те се засилват още повече, когато д-р Бари се мести да живее в имението на Съмърсет.

Доктор Бари е определян като сприхав и често завладян напълно от гнева си (най-вероятно заради полаганите нечовешки усилия да изглежда и да се държи като мъж) господин. Той хвърлял шишета с лекарства по пациенти и колеги, удрял ги и дори участвал в дуел на честа, в който, за щастие, и двете страни остават невредими.

Въпреки буйния си нрав, д-р Джеймс Бари е ненадминат за времето си специалист и пионер в хирургията. Той (тя) прави първото успешно цезарово сечение – при такава операция за първи път в историята оцеляват и майката, и детето, което е кръстено Джеймс Бари Муник в негова чест. Отдаденият медик лекува както богатите и важни персони, така и бедните африкански мъже, жени и деца, противопоставяйки се явно на расовата и класова дискриминация. Има свидетелства, че лекувал дори прокажени, от които всички бягали надалеч, военнопленници и затворници. Изключително активен бил в социалния живот и най-вече в приемането на необходими реформи в здравеопазването. Съдейства активно и за проектирането на по-добра водоснабдителна и канализационна система в Кейптаун.

Джеймс Бари (вляво) на преклонна възраст

През 1828 г. скритата под маската на д-р Бари Маргарет Бълкли е командирована да практикува на остров Мавриций. След това работи в Ямайка и на остров Света Елена. Там тя се сблъсква с колега хирург от армията, който съдейства за арестуването й и я изправя пред военен съд. Обвинението – „поведение, неподобаващо на характера на офицер и джентълмен“. Съдът обаче я оправдава.

Умира от дизентерия на 25 юли 1865 г. Предсмъртното му желание е тялото му да не бъде изследвано и мито преди погребението и да го заровят с дрехите, в които е облечен на смъртния си одър. В последните си мигове Маргарет неистово желае да запази неразкрита тайната, която пази в продължение на цели 56 години. Тези желания обаче така и не са удовлетворени.

Когато медицинската сестра съблича тялото на покойника, ахва от изненада. Тайната на мнимия доктор Джеймс Бари не само е разкрита, но и става достояние на всички, които са го познавали. Някои твърдят, че са подозирали каква е истинската му самоличност още приживе. При аутопсията по тялото са забелязани стрии и следи от раждане. Някои подкрепят хипотезата, че Маргарет е родила тайно в тийнейджърските си години, други спекулират, че тя и Чарлз Съмърсет са имали свое собствено дете, което отглеждали тайно, далече от хорските погледи.

Въпреки излязлата наяве истина, никой не може да отрече заслугите и постигнатото от тази жена, предрешена в мъжки одежди. Тя остава в архивите като:

първата жена, станала лекар;
първия хирург, извършил успешно цезарово сечение;
пионер в болничната реформа и хигиената;
първата жена, която се издига до чин генерален инспектор* в британската армия;
медика, разработил растително лечение за сифилис и гонорея;
активиста, популяризирал изцяло нова концепция за чиста вода и здравословна диета;
лекаря, въвел ваксинацията срещу едра шарка сред колонистите в Африка и др.

*Генерален инспектор през 19-и век е най-високият чин, който един военен лекар може да достигне.