Всекидневната Венеция

Тълпи от туристи наистина имаше, но главно на площада „Сан Марко“. На останалите места се размиваха. То пък сигурно в Созопол ги няма. На мен тълпите не ми пречат, дори ми помагат да си почивам, като зяпам хората. Пустите места ме потискат и там не си почивам, а се чувствам неспокоен.

В почти всички туристически справочници пише, че човек може да усети най-добре Венеция, ако се загуби в нея. То и да искаш да не се загубиш, пак ще се случи. Тръгнал си за някакво място, което е само на 300 метра, но не можеш да стигнеш до него, защото ти се изпречва канал. Затова е задължително да си купиш карта за цялата градска мрежа на обществения транспорт - вапорето. Спирките му са изключително близо една до друга и вместо да се чудиш как да преминеш тези 300 метра, просто се качваш на вапорето и слизаш на следващата спирка. 

Малко ни намаля удоволствието от загубването из града, защото, като включиш GPS-а на телефона, и той те води накъдето си тръгнал. Шофьорите са свикнали, но аз не карам кола и ми беше много странно, че GPS-ът ми говори с женски глас и то на български във Венеция "завий наляво, завий надясно". Но по едно време ме ядоса. Влязох в една тоалетна, а жената-GPS ми каза: „Не се движиш, спрял си, мини 200 метра напред и завий". Как да се движа бе, моето момиче, не виждаш ли, че в момента съм зает с важна работа?

Странно място е Венеция. Хем е град, хем не е. Най-чудно ми беше вечер към 18 ч, когато гледаш хората да се прибират от работа с костюми, с чанти, официално облечени и всички се качват на вапоретото, както ние се качваме на трамвая или метрото. Е, има и таксита скутери, но не разбрахме колко струват. Бръмчат и линейки скутери с включени сирени, забързани към спешния случай. Магазините се зареждат с лодки, строителни материали, всичко се кара с лодки. 

И нещо от света на италианската мода. Много шик се обличат италианците и са хубави мъже и жени, фини едни такива, сигурно им е от римската кръв или от климата. Венеция е скъп град като за световно. Пицата в ресторанта тръгва от 11 евро. (После отидохме във Флоренция и там пицата по 8 евро ни се стори евтиния.)

И на тази скъпотия на главната им търговска улица гледаме магазин, на витрините пише "Всичко по 7,90". И то не битак някакъв с парцалки, а хубав магазин с хубави дрехи. Първия ден го подминавахме, защото мислехме, че има някаква уловка. На втория ден се престрашихме да влезем. Ти да видиш. Наистина всичките дрехи - палта, блузи, панталони - по 7,90. Питаме продавачката, как така? Ами взимаме ги направо от фабриките и затова са толкова евтини. Дъщеря ми си купи страхотно пролетно палто и чудесна блуза общо за 16 евро. А навън пица с бира, и то от по-евтините, са 17 евро. За съжаление, нямаше мъжки дрехи, та за Стария остана само "Да живей България". Е, близо до нас имаше голям магазин за хранителни стоки с прилични цени, та измазахме доста сандвичи. 

Странно място е Венеция, но си заслужава. Бяхме в малко семейно хотелче с 4 стаи. Домакините - изключително любезни и приятни хора. Дъщеря им учи архитектура в местния университет. Питахме я как се живее на такова място. "Аз съм родена тук и съм свикнала", каза Анита.

Уж щях да пиша  малко, ама то за Венеция май не може съвсем телеграфно...