Тибет крие една от загадките на света - планината Кайлас

Наричат я „Път към небето”. Висока е 6638 метра и е част от Хималаите, но историята й е обвита в мистика.

Планината често е била убежище на йоги. Там, далеч от суетата на света, те са достигали просветление. Хиндуистите вярват, че Кайлас е била дом на Бог Шива. Будистите пък смятат, че там са пребивавали три от техните основни Бодхисатви - Манджушри, Авалокитешвара и Ваджрапани. В чистата енергия на планината те са съхранили своето знание, което иначе не са могли да предадат на хората. Кайлас е „библиотека”, съдържаща вселенското знание. Смята се, че цялото човечество е невежо, но когато отиде там, човек „проглежда”. Затова през последните няколко хиляди години поклонници неспирно посещават планината в търсене на контакт с Бога и учителите.

Именно по време на тези походи са били забелязани странни явления. Стигайки до средата на пътя, хората забелязвали, че изведнъж са остарели с 20 години, също часовниците им започвали или да забавят, или да забързват. Някои катерачи дори халюцинирали, на други им прилошавало. Някой от завърналите се споделят, че дори теренът да е изглеждал благоприятен, времето изведнъж се е влошавало дотолкова, че е било невъзможно да се качат по-нагоре. Въобще, случвало се е всичко, което да ги откаже да продължат. Твърди се, че няма логична причина за провалените опити да се покори върхът. Казват, че обикновен смъртен никога не би могъл да го изкачи. Само богоподобен би бил допуснат до олтара на Кайлас, но пък на него не би му се налагало да изкачва склоновете на планината. Той би се превърнал в птица и би литнал догоре.

Наскоро учени заявиха, че Кайлас е всъщност пирамида, построена от древните цивилизации, която е разположена така, че да гледа към четирите страни на света. Вярва се, че всички обекти на земята, където се наблюдават паранормални явления, са свързани помежду си в система, чиято ос е именно Кайлас. Но тя също е и връзката между небето и земята, между тленното и метафизичното.

Разбирането ни за Кайлас отива отвъд логичното и рационалното. Но можем ли да се уповаваме на такива тълкувания? Защо не?