ЛюбопитноГанета Сагова, снимки Добрин Кашавелов / 21 януари 2020

Есенцията на живота

„Есетере” - България, произвежда едни от най-продаваните и най-скъпи етерични масла на лидера в ароматерапията dōTerra. Персоналът е основно роми.

Пламен Николов, генерален директор на „Есетере - България"

Може ли в България да правиш честен бизнес и да си успешен? Може ли да печелиш и да споделяш с бедни, болни и онеправдани? Да приемаш хората такива, каквито са, независимо от техните различия и да се грижиш за тях, сякаш са част от твоето семейство? Пламен Николов и екипът му в „Есетере-България” са доказателство, че бизнесът може да изглежда и по-различен от общоприетия начин...

Всичко започва преди 4 години, когато Пламен Николов, по това време собственик на фирма за кафе и чай, влиза в ролята на преводач на американци, които искат да отворят малка дестилерия за лавандула в България. Те представляват dōTerra – лидер в ароматерапията в света. За да контролира качеството на етеричните масла и за да гарантира, че отговарят на девиза „Рure and natural“ – „Чисти и натурални“, dōTerra отива в страните, където маслодайните култури виреят, изкупува ги сама от отбрани фирми и дестилира на място. Този подход явно е много добър, защото през последните години dōTerra е на първите места в класациите за най-бързо развиващи се компании в света. Само за 2018 г. е отчела 2 милиарда долара оборот, работи в 40 страни и в производствената си палитра има над 140 продуктa!

Преговорите с българския екип обаче не потръгват и представителите на dōTerra изненадващо предлагат на Пламен Николов да оглави проекта. Харесват го, защото има опит в търговската дейност (Пламен е учил икономика във Виена и е работил в няколко търговски фирми в Австрия), говори свободно немски и английски и е честен, добър човек. Това за хората от dōTERRA е определящо, тъй като за тях моралът е най-важен. „Принципът, който следват, е „прави добро около себе си“. И не е шаблон, а те наистина живеят по този начин. Отделят една част от дохода си и щедро помагат на общностите там, където работят“, казва Пламен, който приема предизвикателството да отвори дестилерия в България, независимо че не се е занимавал с подобна дейност.

НА БАБИТЕ В ЗАДНИЯ ДВОР
Но защо гигантът dōTerra стъпва тук, по-точно в Добрич?
„България е мъничка точка някъде на глобуса, но с уникални природно-климатични дадености“, обяснява оживено Пламен, който 15 г. е живял в Австрия, но избира да се върне в родината си. - „Тук географията, почвата, метеорологията - всичко е прекрасно и дава живот на стотици етеричномаслени култури, от които се извличат масла с отлични качества!“

Според Николов целебни растения със сигурност има и... например в джунглата, но там нямат един друг безценен ресурс, без който нищо не се получава – подготвени кадри. А ние си имаме и технолози, и инженери, които продължават традиции в дестилерията от времето на Бай Ганьо, че и по-назад. „Първата розоварна в България е от 1820 година!“, уточнява Пламен Николов.

Защо американците избират Добрич, за да инвестират? „В Североизточна България има място за големи насаждения. В Казанлък, ако си собственик на 20 декара, си средно голям фермер, а тук на всяка баба задният ù двор е 20 декара”, шегува се нашият домакин и уточнява, че в България се отглеждат 180 хиляди декара лавандула, като 90 хиляди от тях са в Добруджа.

В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО
И така Пламен започва да търси екип за начинанието. Залага на хора, на които разчита 200 процента! Учат се в крачка, тъй като нито един от екипа му не се е занимавал с дестилерия. Но това си има своите предимства. Семейните дестилерии наследяват традиции, които често вкарват предприемачите в рамки. А екипажът на Пламен иска да лети. Варненецът е събрал все млади хора, надъхани, изпълнени с енергия и желание да творят, да експериментират, да откриват. За тяхна радост „майката“ dōTerra им гласува пълно доверие и подкрепя младежкия им порив. Резултатите не закъсняват.

„Започнахме на гола поляна, където пасяха крави, а сега има конкурс за имената на улиците в дестилерията...“,

радва се Пламен. Първоначално американците искат само една дестилерия за лавандула, която да работи само в сезона на дестилирането ù. Но още преди да започнат да извличат етеричното масло, българите вече дестилират маточина. На следващата година от две маслата, които се извличат, стават седем. Строят склад. Започват да внасят в България тамян и смирна, които да се дестилират през зимата, защото тогава няма свежи маслодайни растения. Става им тясно. Строят нова дестилерия, офис сграда... „В един момент осъзнахме, че тук, на другия край на света, произвеждаме за този гигант dōTerra двете им най-масови масла - лавандула и тамян, двете им най-скъпи масла – маточина и роза, и намираме решения на всичките проекти. Това ми дава самочувствие.“

ХУБАВА РАБОТА, АМА...

Важен фактор за успеха на американската дестилерия се оказва това, че на практика тя е българска, тъй като в нея работят само българи, дестилационните апарати са също български и се управлява изцяло от българи. Благодарение на това персоналът проявява разбиране и успява да намери добър подход към своеобразния нрав на сънародниците ни, описан добре от Алеко и от Иван Хаджийски. „Тъй като сме нова фирма, идваме от Варна, не сме се занимавали със земеделие. И когато навлязохме в пазара, видяхме странни практики: фермери дестилират и си оставят маслото в мазата на дестилерията, не ни го продават. Ако се вдигне цената, си го вземат и го дават другаде... Следващите години обаче пазарът се обърна: произвеждат, трупат, но няма къде да го реализират... И тогава ние станахме злато за тях“, споделя Пламен.

Друго предизвикателство пред ръководството на „Есетере“ се оказва маслото с ниско качество - когато сред лавандулата има други маслодайни култури. „Немската лайка пуска синьо масло, а магарешкият бoдил – червено. Такова масло отказваме да изкупуваме“, обяснява Николов и допълва, че във фабриката в Добрич има модерна лаборатория, където се прави подробен анализ на маслата и компромиси не се допускат.

С времето повечето фермери осъзнават, че в дългосрочен план, вместо „да гледат в двора на съседа“ и да търсят „келепира“, е по-добре да си направят разчети за цената на суровината, да сключат дългосрочни договори с маслодобивната фирма и да работят честно и чисто.

„Ние спазваме стандартите на пазара и земеделците разбраха, че е по-добре да имат 3-годишен договор, който да им гарантира сигурност и добър доход, отколкото – миналата година с жената на Малдивите, а тази година и до Тутракан не могат да стигнат, защото няма пари.“

СМИРНА С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Вече стана дума, че скъп капитал (за съжаление - изтичащ) на България са кадърните кадри. Затова неслучайно се оказва, че само на 15 минути от дестилерията в Добрич има фирма, която произвежда дестилационни апарати. „Есетере“ се оборудва с тях, а постепенно и майката dōTerra започва да купува за компаниите си в Кения, на Хаваите, в Албания и Оман. В Кения с български апарати дестилират евкалипт, индрише, чаено дърво и розов пипер. В Албания: безсмъртничето, хвойната, дафинов лист. Като за всяка суровина се произвежда апарат, който върши най-добре работа. Пламен си спомня как счупили няколко машини, за да смелят сандалово дърво, което е много твърдо, а трябвало да стане на прах. И как е трябвало да открият нова технология за дестилиране на масло от смирна, защото тя е „суровина с чувство на хумор“.

Защо ли? „Най-често маслата са леки и се издигат на повърхността. Маслото от смирна обаче се дестилира 120 часа и първо е леко, а после става тежко. Прави си майтап - казва Пламен - това го няма никъде написано, няма учебник „Как да дестилирам смирна“. И ние трябваше да го открием. Нашите хора измислиха каскадни системи и се справиха!“

Пламен споделя, че в началото инженерите в „Есетере“ се притеснявали да искат промени в дестилационния процес от ръководството. „Идват, кършат пръсти и питат може ли еди-какво си да подобрим... но вече не ме и питат, защото знаят, че отговорът е „Да!“.

Именно инженерната и развойната дейност вдъхновяват най-много екипа на „Есетере“. Компанията има опитно поле, на което отглежда различни култури. Маслата от тях се измерват в лаборатория, оборудвана по последния писък на науката. Правят се множество експерименти, за да се открият нови полезни масла или да се овладее дестилационният процес при растения и билки, които не са работени досега - липа, мурсалски чай, смрадлика и невен. „Идеята е да намерим „новата лавандула“. Онова ново нещо, което да даде устойчивост на българското земеделие“, обяснява ни Пламен. Сега от субсидирани култури земеделците изкарвали едва по 100 лв. на дка, докато при силна година от лавандула печалбата достигала 700-800 лв. на декар. Освен това етеричномаслените култури ангажират много хора: фермери, работещите в дестилериите, а след това и в козметиката, ароматерапията – така добавената стойност в държавата е голяма.

ЧУВАЛИ СЪС СЪЛЗИ

Вероятно дестилерията в Добрич е най-привлекателна през лятото, когато лавандулата ухае от километри, а бледолилавите цветчета се стелят като райска постеля. Екипът ни обаче посети фабриката в сезона на златните листа, когато циганското лято отказваше да си тръгне, а „Есетере“ ухае... на тамян от Сомалия.

Пламен Николов ни повежда към производствените цехове. Минаваме покрай отделителната система от дестилацията на тамяна.

„Това тук, колкото и гадно да изглежда, е много ценно, защото в отпадъка има едни киселини и техните свойства се изследват за оръжие в борбата срещу рака. Няколко изследователски центъра работят активно с тях. Един от бъдещите ни проекти е да организираме екстракцията им, за да ги дадем на производители да ги използват в продукти“,

обяснява Пламен.

Впрочем това, че тамянът е изключително полезен, са го знаели далеч в миналото. Тамянът е един от скъпите дарове, които тримата влъхви правят на новородения Иисус заедно със златото и смирната. С него се пречиства пространството и най-големият купувач на масло от тамян е църквата. То е едно от най-важните и най-често използвани масла и в ароматерапията – мощен имуностимулант с антивъзпалително и антитуморно действие.

Пламен Николов ни води в огромен склад, препълнен с чували със сълзи от дървото босвелия - 1 000 000 кг. Когато dōTerra прехвърля производството на масло от тамян в България, страната ни става най-големиятпроизводител в Европа заедно с Великобритания. Маслото от тамян е третото най-продавано масло на dōTerra след лавандулата и лимона. Дървото, от което се събира смолата, е диворастящо и не може да се култивира. Трябва да е поне на 10 години. Събирането на смола се прави с прорези в ствола, под който се слагат легенчета и се пълнят за около седмица. При вандалско експлоатиране съществува опасност дърветата да загинат. Затова dōTerra прави опити да култивира дървета и да въведе контролиран добив там, където има възможност да повлияе. Тамянът идва в България предимно от Сомалия, но също от Етиопия и Судан.

В „Есетере“ първоначално са извличали масло само с един апарат, сега имат 8 и планират да монтират още един. От огромните казани благовонната течност се стича кротко като синджир. Навсякъде лъщи от чистота и ред.

Дестилирането на тамян и смирна отнема между 90 и 120 часа, затова фабриката за масла работи без почивка. Работата е автоматизирана, но не може без хора. Постоянно наетите работници на „Есетере“ са 100, в сезона на лавандулата – 261. А през 2016 г. започват шестима...

РОМЕ, РОМЕ, ДРУЖЕ МОЙ...
„Отдавна не знам на всички имената, макар и да искам“, казва със съжаление Пламен. Но неговото име го знаят не само работещите, а и техните семейства, и роднините им.

„От работниците, които работят ръчен труд, всички са роми! Отнасяме се към тях като с всеки работник, който е при нас, с всички социални придобивки. И се съобразяваме с техните културни различия – когато например се жени братовчедът, една седмица не ги търсим... На практика успяхме да се абонираме за едно село, което цялото работи при нас“,

радва се Пламен. Има защо – дифицитът на кадри е тежък проблем за бизнеса. Но докато други предприемачи търсят работници от чужбина или фалират, фабриката в Добрич му е намерила колая: те наемат роми и с търпение, добро отношение и грижа ги учат на системен труд и лоялност.

„Това е начинът, по който ние разбираме социалната политика, не експлоатация“ – обяснява Пламен. – „На тези хора трябва да им се дава втори, трети шанс и да им се обяснява, защото изискват различен подход. Малко по малко, с говорене, започват да разбират. То това е идеята – любовта е усилие, любовта не е да вземаш, а да даваш!“

ЛЮБОВТА Е ДА ДАВАШ

За да помогнат по-съществено на ромите, „Есетере“ се включват и в ТСА - американска организация, която финансира работодатели, които наемат хора от малцинствата. Средствата инвестират в професионални курсове, които се провеждат в работно време. Целта е ромите да придобият умение и тапия. Така, дори и да напуснат „Есетере“, те ще имат с какво да се занимават. Онези от тях, които не могат да четат и да пишат пък, първо посещават курс за ограмотяване, а след това за шофьори.
За 4 години ръководството на „Есетере“ успява да спечели сърцата на мургавите ни съграждани и те, в знак на благодарност, непрекъснато канят своите началници на сватби и кръщенета.

Но социалната активност на дестилерията от Добрич не свършва дотук. За 4 години, откакто съществува, фирмата е вложила около половин милион лева в проекти.

Ремонтират санитарните помещения в общежитията на център за настаняване от семеен тип. Тази година ще подменят отоплителната система. Подпомагат чайна, която дава работа на тийнейджъри без родители, напускащи домовете заради пълнолетие. Ангажират специалистите от чайната да пътуват до Добрич и да се срещат с децата, още докато са в приютите, за да ги подготвят за живота навън. Иначе повечето момичета, които излизат от домове, са принудени да продават телата си, а момчетата влизат в тъмния сектор. За да спре този порочен модел, „Есетере“ финансира и фондация „Искам да бъда“. Тя е нещо като училище за работа. Водят децата във фирми, за да се запознаят с различни професии; учат ги да пишат автобиография, мотивационно писмо, да се обличат добре, като кандидатстват за работа...

„Две момчета от центъра вече работят при нас, искаме да увлечем и други фирми от Добрич да дадат шанс на тези деца“,

казва Пламен.
Проект, в който участва „Есетере“, е „Чудната градина“ - в помощ на хора с умствени дефицити. На тях държавата не им позволява да работят, но една жена от Добрич – Мария, се застъпва за правата им, води дела, печели и им прави оранжерия, където да се чувстват полезни. Там те се трудят с придружител, вместо да стоят като затворници в домовете си, безполезни и ненужни.

Други социални активности на „Есетере“ са: ремонт на базата и ново оборудване в легендарната млечна кухня за детски храни в центъра на Добрич, изграждане на детски площадки, читалище „Рилци“. Работниците на завода доставят храна и инвалидни колички на хора с увреждания от 4 дома в Добрич, като средствата не са от фирмата, а от заплати. Миниджърът, благодарение на когото се случва това, е Сияна. Тя е до Пламен от първия ден на създаването на фирмата. Тя и екипът ù осигуряват контакта със земеделците, с журналистите и с консултантите, които дистрибутират продуктите на dōTerra по света. Оказва се, че дестилерията в България много бързо си е спечелила името на водещ производител от групата на dōTerra, защото кандидатите да я посетят според Сияна буквално се редят на опашка, за да дойдат в България. „Записваме ги за две години напред. Тази година очакваме над 2000 души и въпреки че не сме туристическа агенция, ще трябва да назначим персонал, който да се грижи за тях.“

Друго предизвикателство пред дружеството е производството на розово масло. През май 2020 г. „Есетере“ планира да открие розоварна в с. Шейново до Шипка, за да се включи в розовата кампания и да продължи да разнася славата на България далеч извън пределите ù.

Статията е публикувана в брой 12 на Списание 8.