Любопитно4 септември 2020

Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й

Густав Льобон:Паметните събития са видимият ефект от невидимите изменения на човешките чувства

18 ноември 1989, Снимка: Иван Бакалов

В обикновен смисъл думата „тълпа“ означава сбор от някакви индивиди, независимо от националност, занимание или пол, както и от случайните обстоятелства, които ги събират. От психологическа гледна точка изразът „тълпа“ придобива съвсем друго значение. При определени обстоятелства, и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти. Тогава колективът се превръща в това, което, по липса на по-точна дума, ще нарека „организирана тълпа“ или, ако ви харесва повече, „психологическа тълпа“. Тя формира едно общо създание и е подчинена на закона за душевното единство на тълпите.

Това пише през 1895 г. в знаменитата си книга "Психология на тълпите" Густав Льобон - френски психолог, историк, социолог и антрополог, основател на социалната психология. 125 години по-късно човечеството не е създало по-добра интерпретация и дисекция на това, което се случва по площадите, когато се събере голяма група недоволни хора. Льобон описва в подробности всеки детайл, на който сме свидетели и в тези смутни дни, когато народът ни се опитва да промени една система, която определя като изгнила. Предлагаме ви цитати от "Психология на тълпите", в които ще откриете всичко, на което сте свидетели по площадите през последния месец.

Това, което поразява най-силно в една тълпа, е следното: каквито и да са съставящите я индивиди, колкото и да си приличат или да се различават по начин на живот, занимания, характер или интелигентност, само това, че се превръщат в тълпа, им придава нещо като колективна душа. Тази душа ги кара да чувстват, мислят и действат коренно различно, отколкото е чувствал, мислил и действал всеки от тях, взет поотделно.

Психологическата тълпа e временно създание, съставено от сплотени за миг елементи, точно както и клетките на едно живо тяло чрез съединяването си образуват ново създание, чиито характерни черти силно се различават от тези, които притежава всяка една от същите клетки.

При тълпата всяко чувство и действие са заразителни, и то до степен отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това свойство противоречи на природата му и човек е в състояние да го възприеме единствено и само когато е част от тълпата.

Ако на думата „морал“ придаваме смисъл на постоянно зачитане на някои обществени условности и също постоянно потискане на егоистичните импулси, то очевидно е, че тълпите са доста импулсивни и доста подвижни, за да са способни на морал. Решим ли обаче да включим в това понятие краткотрайната поява на редица качества като себеотрицание, преданост, безкористност, саможертва, нужда от справедливост, тогава можем да кажем, че, напротив, тълпите понякога са способни на много висока моралност.

Възходът на тълпите може би ще отбележи един от последните етапи на западните цивилизации, едно връщане към онези периоди на тъмната анархия, предшестващи разцъфтяването на новите общества.

Единствено чрез разрушителната си мощ те действат като онези микроби, ускоряващи разложението на омаломощените тела или на труповете. Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята.

Живели далеч от тях, професионалните психолози винаги са ги пренебрегвали (тълпите) и ако са се занимавали с тях, то е било само от гледна точка на възможните престъпления на тълпите. Безспорно съществуват престъпни тълпи, но има също така и добродетелни тълпи, героични тълпи и още много други. Престъпленията на тълпите са само един частен случай на психологията им и не биха подпомогнали познаването на душевността им повече от това — да се познава душевността на отделен човек единствено чрез описание на пороците му.

Но именно когато е силно разтърсено вярването, породените от него институции остават все така могъщи и затихването им едва се усеща. Щом накрая загуби изцяло силата си, всичко, поддържано от него, се сгромолясва. Все още няма народ, успял да промени вярванията си, без да е веднага обречен да преобразува елементите на своята цивилизация. Той ги преобразува, докато не приеме някое друго всеобщо вярване; дотогава пък живее задължително в анархия. Всеобщите вярвания са необходимите опори на цивилизациите; те налагат насока на идеите и единствени могат да вдъхнат вяра и да създадат дълг.

Някога, и това някога не бе много отдавна, действието на правителствата, влиянието на няколко писатели и на малък брой вестници съставляваха истинските регулатори на мнението. Днес писателите са загубили всякакво влияние, а работата на вестниците е да са само отражение на мнението. Що се отнася до държавниците, те далеч не го направляват, а само се чудят как да са в крак с него. Страхът им от мнението стига понякога до ужас и отнема всякаква определеност на поведението им...Следователно мнението на тълпите се стреми все повече към функцията на висш регулатор на политиката.

Големите сътресения, които предшестват промените в цивилизацията, на пръв поглед сякаш са предопределени от значителни политически преобразувания: нашествия на народи или сваляне на династии. И все пак един внимателен анализ на тези събития зад видимите причини най-често разкрива като реална причина наличието на дълбока промяна в мисленето на народите. Истинските исторически сътресения не са тези, които ни стряскат с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията. Паметните събития са видимият ефект от невидимите изменения на човешките чувства.

Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на прехоВодачитед и анархия.