Да прочетеш човек вместо книга

Хората доброволно стават „книги“ и се отдават „под наем" на „читатели“, които седят с тях лице в лице и са свободни да им задават всякакви въпроси за живота им. Така че ако някой бездомник или бежанец предложи да стане „книга“ в библиотеката, читателят може да го попита какво е да си такъв, без да се прилагат обичайните социални забрани. Едно нещо, което никога няма да ви бъде казано, е да си гледате работата.

Открих за какво става дума в The Library Club в лондонския Ковънт Гардън. Събитието започна с филма на Heineken Worlds Apart - социален експеримент, в който непознати, разделени по своите убеждения, се събират, за да видят дали могат да преодолеят различията си.

„Това, което искахме да разберем във филма - казва Ник Касби, представител на Heineken - е, че когато намерите общ език, когато намерите нещо, което ви свързва, вие се отваряте. Дори хора с изключително различен произход могат да открият, че имат нещо, което повече ги обединява, отколкото ги разделя."

След филма разгледах „книгите", които се предлагаха за прочит - човек с детска церебрална парализа, пансексуална, лесбийка, източноевропейска имигрантка, екстремен модификатор на тялото... Списъкът е дълъг. Казаха ми: „Това надхвърля социалните норми. Но не се срамувайте. Тези хора доброволно ще отговорят на вашите въпроси и са нетърпеливи да разкажат своя опит."

Първата ми книга е Тери, мъж на около 30 години, който страда от параноична шизофрения. Малко е сюрреалистично да седнете с напълно непознат и да започнете да му задавате директни въпроси за личния му живот (дори за журналист, свикнал да води интервюта).

Но Тери е напълно безразличен към персоната ми и отговаря честно и изчерпателно. Състоянието му започнало да се проявява, когато бил на 19 години, до тогава бил весел човек, спортен тип личност. Той ставал все по-параноичен и подозрителен към хората, вярвайки, че те могат да чуят мислите му.

Подобно на многото с диагноза параноична шизофрения, той не представлява опасност за никого, освен за себе си. Проблемите му се задълбочават и на 20 години той прави опит за самоубийство. „Надявам се, че „Човешката библиотека" предизвиква стигмата - казва той. - Помагам на други хора с шизофрения и трябва да разберете, че стереотипът, свързан с това състояние, засилва стигмата. И когато хората с шизофрения се сблъскат с този стереотип - че те са изродите на обществото - това може да има негативен ефект върху състоянието им. Те ще се почувстват изгнаници в този свят."

Следващата ми книга е Адмир - ром, номадска етническа група, която сега се среща в цяла Европа и която все още е обект на огромни предразсъдъци не само във Великобритания. „Чували ли сте в медиите някакви положителни истории за ромите?“ - пита той. Мъча се да се сетя безуспешно. „Ако просто прочетете негативните неща, не можете да видите човека“ - продължава той.

Адмир живее в Копенхаген и е част от „Човешката библиотека" от десет години. Той ми казва, че ромите са тръгнали по света от Северна Индия, че техният език е разделен на десетки диалекти, които отразяват тяхната миграция в Европа и Северна Африка, че те могат да бъдат мюсюлмани, християни, евреи или дори да запазят индуистките си вярвания.

Адмир насърчава другите датски роми да заявяват себе си по-убедително, да разказват и да се гордеят със своята история и традиции. „В Дания има около 15 000 роми, но може би само 100 от тях са готови да кажат, че са роми пред други хора - казва той. - Цаката му е да бъдеш отворен, не се страхувай."

Когато си тръгнах от „Човешката библиотека“, бях вдъхновен от емоция, която в момента е дефицит по земята - оптимизъм.

Във време, когато сме свидетели на разпадане и разделение, когато голяма част от медиите безотговорно използват реториката „с нас или против нас“ пред сложни социални въпроси, а интернет изостря тези проблеми с ехокамери, фалшиви новини и тролене, „Човешката библиотека" е навременна и необходима проверка на реалността.

Този проект на практика ни показва, че ако полагаме усилия да изслушваме и разбираме хората, бързо започваме да виждаме отвъд нашия собствен свят. Виждаме, че ни обединяват много повече обстоятелства, отколкото че сме просто хора. Това е истина, стара колкото света. „Човешката библиотека" ни го напомня отново и отново.