Любопитно21 септември 2021

Гренландия се топи

През последното десетилетие леденият остров е загубил повече лед, отколкото през миналия век

снимка: iStock

Топенето на леда в Гренландия ще бъде причина за мащабни наводнения и изселване на десетки милиони жители до 2030 година.

Когато през 1888 година експедицията на норвежкия изследовател Фритьоф Нансен* покорява Гренландия, лятната температура е -45 С.
Тази година обаче в средата на август дъжд окъпа в продължение на няколко часа най-високата точка на ледената покривка на острова. Това не би било новина, ако не отчетем факта, че дъжд в тази скована от лед част на острова вещае промяна в бреговата ивица на континентите и стотици градове, потопени под вода.

Като изключим Антарктика, ледът в Гренландия е четири пъти повече от цялата останала ледена покривка на Земята. Самата Гренландия побира в себе си 36 000 пъти площта на Манхатън, като по-голяма част от всичко това е покрито с лед с дебелина хиляди метри. Той стремглаво се топи под действието на парниковия ефект, създаден от въглеродния двуокис и метана, акумулирани в атмосферата. През последното десетилетие Гренландия е загубила повече лед, отколкото през миналия век. В летните месеци пълноводните реки от стопена ледникова вода са гледка, немислима по времето на Нансен.

Един от последователите на делото и идеите на Нансен е Джейсън Бокс. Американски учен - дисидент, експерт на тема Гренландия и нейната ледена покривка, той прогнозира, че саждите от горските пожари в американския Запад и Канада, както и от ТЕЦ-овете на индустриалния Север биха могли да навлязат в атмосферата и да изминат голямо разстояние. Когато падат над Гренландия, саждите ще потъмнят повърхността на ледената покривка, като по този начин я принудят да задържа, а не да отразява слънчевата светлина. Това се случва още през 2014 г.

Преди хиляда години викингите се заселват на територията на днешна Гренландия. Тогава населението на света е двадесет и пет пъти по-малко от днешното, което все още разчита на икономика, основана на изкопаеми горива. Реалността следва да бъде друга - влакове, задвижвани от вятъра, камиони на слънчева енергия, магистрали от соларни панели и др.
Презумпцията, че сушата ще съществува вечно вече не е валидна. Време е да поставим планетата на първо място.

*Фритьоф Нансен (1861 – 1930) - Норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, ментор на изследователите Роалд Амундсен, Робърт Скот и Ърнест Шакълтън. Като върховен комисар по въпросите на бежанците към Обществото на народите (предшественика на ООН), той създава специален паспорт, позволяващ му да репатрира хиляди хора, останали без дом след Първата световна война, за което е удостоен с Нобелова награда за мир през 1922 г.

Източник