Казваме „Наздраве!“ по заповед на... папата
При много хора (особено в България) суеверията дават усещане за контрол и намаляват тревожността
Ако на някого му се занимаваше да определи коя държава е първа по брой суеверия в света, ние щяхме да сме на второ място. Можеше и да сме на първо, ама черна котка ни мина път...
Откъде се пръкнаха?
Това ни дава право да мислим, че най-ранните суеверия са създадени като начин за справяне с невежеството и страха от неизвестното.
Днешните психолози също поддържат тази теза. Техните наблюдения са, че за много хора тези ирационални вярвания дават усещане за контрол и намаляват тревожността. Логично е тогава да ставаме по-суеверни в моменти на стрес и тревога. В Германия между 1918 и 1940 г. се е увеличил и броят на суеверията. Излиза, че народът е оцелял, защото се е боял.
\
През 1947 г. поведенческият психолог Б. Ф. Скинър публикува изследване върху поведението на гълъбите. По време на експеримента група гълъби били хранени с малки количества храна на определени интервали. До края на изследването три четвърти от групата гълъби развили това, което той нарича, „суеверно“ поведение. Един от тях се въртял по посока на часовниковата стрелка, очевидно очаквайки появата на храна, а други птици развили специфични движения на главата. Гълъбите вярват, че чрез своите „ритуали“ могат да влияят на автоматични механизми и май не са единствените.
Бързо и бавно мислене
Защо става така? Отговорът дава Стюарт Вайз, автор на „Вярата в магията: Психологията на суеверието“ и бивш професор по психология в колежа в Кънектикът.
„Има доказателства, че положителните суеверия ни носят емоционална сигурност и психологическа подкрепа, а това влияе на начина, по който се представяме в ежедневните си дейности.“Така че дори когато на рационално ниво разбираме „грешката“, ние поддържаме вярата в суеверията заради положителния ефект върху емоциите и психиката ни. „Освен това „хората не искат да изкушават съдбата, като ги отхвърлят“, казва Вайз. Спазването им е нищо в сравнение с онова, което може да ни сполети, ако ги игнорираме.
Заветът на древните
Отново от древните сме наследили друго суеверие, което прави дъждовното време една идея по-усложнено – страхът да разпънем чадъра си на закрито. През I век след Новата ера само знатните особи имали право да „се скрият“ от Бога Слънце. Дори на избраните обаче било забранено да използват чадъра на сянка или в закрито помещение. Смятало се за обида към Слънцето и по тази причина отварянето на чадър на сянка било табу, и явно още е. Съществува и друго, по-практическо обяснение. Чадърите през XІX век в Англия били по-големи от днешните, с по-здрав и донякъде опасен механизъм (заради пружината и острите спици). Инцидентите след отварянето на такива чадъри в закрито помещение зачестили толкова много, че пресата в Англия се заела да дава съвети при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специален кош.
На езика на фаталното
Книгата на Натаниел Лахенмайер „Петък 13-и“, която излиза през 1907 г., разкрива и ред други теории за това суеверие. Той въвежда понятието „трискаидекафобията" – страх от числото 13 и дори говори за „златната епоха на фобията“ от 1860 до 1940 г., когато Уилям Фаулър, с цел да развенчае суеверието, създава „Клубът на 13-те“, в който членуват 13 души и организират срещите си в дни като петък, 13 януари 1881 г. Също така се стараят на масата да има много разсипана сол (заради друго суеверие, че „разсипаната сол вика дявола“). Лахенмайер не пропуска и скандинавския мит за Балдур (бог на светлината и правдата), който бил убит на празника на боговете, защото бил 13-ят гост.
Според други източници славата на петък 13-ти тръгва от библейската Тайна вечеря. Тъй като на тази вечеря имало тринадесет души, а на следващия ден (петък) Иисус бил разпнат, се счита за нещастие да седнеш на маса с такъв брой сътрапезници. Ние сме отишли много по-далеч от това само да броим хората на масата. Днес на панелите с бутони на асансьора на много сгради няма 13-и етаж, обозначава се с 14, 14A 12B или Н (13-тата буква от азбуката). След проведено проучване сред гостите на хотел, 13% (по ирония на съдбата) посочват, че престоят на 13-ия етаж на хотел би ги притеснил, а 9% казват, че биха поискали друга стая.
Навик или суеверие
Друго суеверие, което не е с толкова религиозен произход, но и то са е превърнало в навик, е „Да чукна на дърво“. Една от по-популярните теории е, че то идва от келтското вярване за духовете, които обитават дърветата, така че когато чукаме на дърво, ние всъщност ги призоваваме за късмет. Или пък почукваме, за да не чуят какво сме казали и да ни прокълнат за думите ни.
Ефектът на римата
Резултатите показват, че по-голям е броят на повярвалите сред участниците, на които то е представено с рима.
Фразите, които се римуват, се запомнят по-лесно и по този начин е по-вероятно да се предават от човек на човек. Ако се замислим, народните мъдрости също използват похвата на римата („Бистра водица, мирна главица.“). Дразнещо е да мислим, че една рима може да ни накара да повярваме в нещо, но мозъкът работи по мистериозен начин.
Развален телефон
Всеки луд с номера си
Шегата настрана. Ние наистина сме много суеверни. Проучване сред българите сочи, че 73% чукат на дърво срещу лош късмет, 12% хвърлят сол за късмет, а 35% процента носят червен конец против уроки. Последното е старо, колкото първите хора, живели на територията на днешна България.
Надлъж и нашир
И спортът не остава по-назад. Някои състезатели от Формула 1 хвърлят обелки от фъстъци по пистата за късмет. Но това поне е безопасно, в сравнение с африканския футболен отбор Midlands Portland Cement, който преди мач през 2008 г. се изкъпва в гъмжащата от крокодили и хипопотами река Замбези. Това се случило по заповед на треньора им, който след няколко поредни загуби на отбора решил да вземе нещата в свои ръце.
С намигване към Стиви Уондър и ние смятаме, че „Superstition ain`t the way!“
Още по темата:
Защо пълното слънчево затъмнение на 8 април предизвиква тревога в САЩ
Училища се затварят и хората са помолени да се запасят с храна, вода и гориво, валят черни прогнози
Английските национали в подкрепа на болните от Алцхаймер
През второто полувреме в мача с Белгия футболистите бяха без надписи на фланелките си
Финландия остава най-щастливата страна в света за седма година
България се качва на 81-о място от 143 държави във веселата класация
Как да се справите с хора, които говорят твърде много
Те просто не могат да се спрат да бърборят, а често дори не осъзнават, че го правят
Астрофизик откри физически недомислия във филма „Дюн: Част втора“
Някои детайли, свързани с пясъчните червеи, са ненаучни
Щъркелът Ярен другарува с рибаря Адем 13 години
Птицата се върна рано при своя приятел тази пролет
Мощен срив в системите на Facebook и Instagram
Услугите на Meta бяха недостъпни, емисиите спряха, проблеми имаше и с влизането в Google
Наредиха на чиновниците в САЩ да избягват „проблемни“ термини като „майка/баща“ и лични местоимения
Държавният секретар Антъни Блинкен инструктирал служителите на Държавния департамент с писмо
Вземи тъмните ми дни и ми донеси светли
Какво разказват в Румъния за историята на усукания червено-бял конец
Конете във Виена вече ще са с пластмасови подкови
4000 евро годишно струва на кочияша подмяната, общината обещава субсидии
Исландия възобнови търговския китолов, варварството продължава
Изтребването става „по-хуманно“: забранено е да се убива кит пред очите на малкото му
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?
Можем ли да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент.
Стотици страници култура безплатно онлайн
ЮНЕСКО отвори световната дигитална библиотека на 7 езика
Италия планира да построи най-дългия висящ мост в света до Сицилия
Мечтите за този проект съществуват още от времената на Древния Рим
Гърция е първата православна християнска страна, легализирала еднополовите бракове
Мицотакис: Това е крайъгълен камък за човешките права