Любопитно14 септември 2022

Съоснователят на Грийнпийс: „Няма климатична извънредна ситуация” - част втора

„Пластмасата не е токсично вещество”, казва Патрик Мур

Снимка: Wikimedia.org

Прочетете първа част тук

Патрик Мур, един от основателите на Грийнпийс, пише в имейл до The Epoch Times, че причините, за да напусне навремето световната зелена организация са много ясни: „Грийнпийс беше „отвлечена" от политическата левица, след като тя разбра, че има пари и власт в движението за защита на околната среда. Левите политически активисти в Северна Америка и Европа промениха Грийнпийс от научно базирана организация в политическа организация за набиране на средства“, е мнението на Мур. Мур е сред 1100-те учени и професионалисти, подписали Световната декларация за климата (WCD), заявявайки, че няма климатична извънредна ситуация.

Разгромяване на тезата за глобалното затопляне

„Алармистите, които викат уж в защита на климата, предпочитат да обсъждат натрупаните от човечеството данни едва от 1850 г. насам. Времето преди това те наричат прединдустриалната епоха. Тази „прединдустриална епоха" се разпростира върху над 3 милиарда години, откогато животът съществува на Земята. Много промени в климата са настъпили в този период, включително ледникови епохи, оранжерийни епохи, изчезвания на обширни площи поради сблъсъци с астероиди и други неизвестни причини", обяснява Мур.

„Днес Земята е в плейстоценската ледникова епоха, започнала преди 2,6 милиона години... Така че най-новото голямо заледяване, което достигна своя връх преди 20 000 години, не е краят на ледниковия период. Ние все още сме в плейстоценската ледникова епоха, независимо как алармистите за климата се опитват да отрекат това."

Според Мур голямата ирония на настоящата паника относно климата е, че днес Земята е по-студена, отколкото е била 250 милиона години преди настъпването на плейстоценската ледникова епоха. И CO2 е по-нисък сега, отколкото през повече от 95 процента от историята на Земята.

„Но никога няма да разберете това, ако слушате всички хора, които се възползват от лъжата, че Земята скоро ще бъде твърде гореща за живот и че нивата на CO2 ще станат по-високи, отколкото за цялата историята на Земята."

Въглеродният диоксид е „полезен за околната среда и хората"

Според Мур, почти всички производители на оранжерии по целия свят купуват CO2, за да го инжектират на продукцията в своите оранжерии и за да реализират до 60 процента по-високи добиви.

„Сигурен съм, че производителите на оранжерии влагат повече CO2 в растенията си, удвоявайки и утроявайки това, което е в атмосферата днес. Това е така, защото почти всички растения, растящи навън в естествената атмосфера, изпитват недостиг на CO2 и този факт ограничава бързия им растеж."

Той съветва всеки, който се интересува задълбочено от тази тема, да прочете главата, озаглавена „Климат на страх и вина" в неговата книга „Фалшиви невидими катастрофи и заплахи от гибел".

Мур казва, че повечето екологични активисти, политици и така наречени експерти знаят, че не можем да спрем увеличаването на използването на изкопаеми горива или намаляването на емисиите на CO2 в рамките на предложения график.

„Знам, че повече CO2 е напълно полезно както за околната среда, така и за човешката цивилизация. Гордея се, че съм директор на CO2 Coalition."

Иронията на „въглеродната неутралност"

Мур казва, че „въглеродната неутралност" е политически термин, а не научен. „Просто е погрешно CO2 да се нарича "въглерод". Въглеродът е елемент, от който се състоят диамантите, графитът и саждите. CO2 е молекула, която съдържа въглерод и кислород и е невидим газ, който е основната храна за целия живот. Също така е неправилно да се нарича NaCl (готварската сол) „хлор", въпреки че NaCl съдържа хлор. Когато елементи (атоми) се комбинират един с друг, за да образуват съединения (молекули), те винаги имат много различни свойства от елементите, от които са направени."

„Net-Zero" също е политически термин,

измислен от екоактивисти, които не са учени. Например, главните лидери на този кръстоносен поход са хора като Ал Гор, Леонардо ди Каприо и Грета Тунберг, никой от които не е учен. Русия, Китай и Индия са 40 процента от човешкото население и не са съгласни с тази програма срещу изкопаемите горива. Ако добавим Бразилия, Индонезия и повечето африкански страни, мнозинството от населението не са фанатици на тема „защита" на климата."

„Друга голяма ирония е, че много от страните с най-студен климат, като Канада, Швеция, Германия и Обединеното кралство, са най-загрижени за затоплянето. Например средната годишна температура в Канада е -5,35 градуса по Целзий."

Според Мур изпаренията от двигателите не са CO2. В тях има други вещества, тъй като CO2 е невидим и без мирис. Прахът също не е CO2, а сажди и може да се контролира с настоящите технологии. А въглищните централи, построени днес, по негово мнение, са много по-чисти от тези, построени преди 20 години.

„Вятърната и слънчевата енергия са паразити за икономиката"

„Слънчевата и вятърната енергия са много скъпи и много ненадеждни. Това е почти като психично заболяване - как е възможно толкова много хора да се подложат на промиване на мозъците им и да мислят, че цели държави могат да бъдат поддържани с тези технологии", възклицава Мур.

„Вярвам, че вятърната и слънчевата енергия са паразити за по-голямата икономика. С други думи, те правят страната по-бедна, отколкото ако се използват други по-надеждни и по-евтини технологии."

Мур казва, че доставчиците на вятърна и слънчева енергия разчитат в голяма степен на държавни субсидии, облекчаване на данъци и държавни поръчки, при които гражданите са принудени да купуват вятърна и слънчева енергия, дори ако е по-скъпа, под предлог, че е „щадяща околната среда". „Милиони хора плащат повече за вятърна и слънчева енергия, докато няколко души правят милиони долари, марки, лири и т.н."

Според Мур при изграждането на вятърни и слънчеви паркове се използват огромни количества изкопаеми горива за добив, транспорт и строителство. И на много места тези съоръжения не произвеждат за времето на технологичния си живот толкова енергия, колкото е изразходвана за тяхното изграждане и поддържане.

„Пластмасата не е токсично вещество"

„Пластмасата не е токсично вещество. Ето защо ние опаковаме храната си в нея, за да не се замърсява. Пластмасата не става магически токсична, когато навлезе в океана" - обяснява Мур.

„Разбира се, те казват от една страна, че пластмасата никога няма да се разпадне, а от друга страна казват, че тя бързо ще се разпадне в „микропластмаса", която, разбира се, е удобно невидима, така че никой не може да наблюдава или провери как, кога и дали това се случва. Колко умно!"

Според Мур нашата храносмилателна система може да направи разликата между „храна" и пластмаса или малки частици пясък. Ако сме погълнали песъчинки, тялото ни не ги праща в кръвообращението ни, независимо колко микроскопични са те.

Той обяснява, че пластмасата, плаваща в океана, е като малък плаващ риф, същият като плаващата дървесина. Тази повърхност се превръща в своеобразна екосистема - осигурява „дом" за различни морски видове, където те снасят яйцата си или се прикрепят към нея, за да се хранят с други организми, които вече са там.

„Замърсяването обикновено е токсично или причинява вреда на живота. Пластмасата е просто „отпадък" край пътя. Не е опасна. Едно изключение са изхвърлените риболовни мрежи, не защото са пластмасови, а защото са оформени за улов на риба. Екологичната общност трябва да работи с рибарската индустрия, за да спрат рибарите да хвърля скъсаните мрежи в морето, а да ги връщат обратно на пристана, където могат да бъдат рециклирани, използвани в завод за производство на енергия от отпадъци или безопасно изхвърлени."

Тази статия е компилация от обмен на имейли между Мур и южнокорейския професор Сеок-сон Парк, професор по екологични науки и инженерство в университета Ehwa Womans в Сеул, Южна Корея, през ноември 2021 г. Текстът е предоставен на The Epoch Times от Парк с разрешението на Мур на 7 юли 2022 г.