Батшеба Шърман: Живот като за лента на ужасите

Батшеба Тейър се появява на бял свят през 1812 г. в Харсвил - малко градче на територията на Роуд Айлънд – най малкият щат в Америка. Според информацията, която успяхме да издирим, малката Батшеба израства в добро семейство и се радва на щастливо детство. С годините се превръща в красива дама, но въпреки този факт остава „стара мома“ по критериите на обществото по онова време.

Малко след тридесетата си годишнина все пак се омъжва. Избраникът й е местният фермер Джудсън Шърман. След сватбата, която става факт на 10 март 1844 г., младото семейство се нанася в имението Old Arnold Estate, но Джудсън често отсъства от дома, за да работи в семейната ферма. Пет години по-късно се ражда синът им Хърбърт. По непотвърдени данни преди него Батшеба дава живот на още едно момче и едно момиче, които умират още съвсем малки. А събитието, което истински ще преобърне света на семейство Шърман с краката нагоре, тепърва предстои.

Съседското дете умира при мистериозни обстоятелства, докато е поверено на грижите на Батшеба Шърман. По-късно като причина за смъртта му е установена подутина в мозъка. Но така и не става ясно на какво се дължи тя. Според разследването една от възможните версии е силен удар в областта на главата. Срещу Батшеба са повдигнати обвинения и малко след това тя е изправена пред съда. Но вината й за смъртта на детето така и не е доказана.

Но това далеч не я спасява от хорската злоба и безмилостните нападки, на които е подложена. В малката общност, в която живеят младата американка и нейното семейство, всички се познават отлично, а слуховете се разнасят по-мълниеносно и всеобхватно от лятна мараня.

Такива са вярванията на местните хора, а самата Батшеба се оттегля в своя дом, прокудена и мразена от всички. Според някои хроники, безмилостните нападки срещу нея са плод на завистта на местните домакини, които силно й завиждали за красотата. Те само чакали удобен момент и повод, за да я сринат. И както става ясно - наистина успяват.

Вследствие на тоталната изолация, в която Батшеба Шърман доброволно се поставя, тя на свой ред се озлобява и според мнозина така и не успява да намери покой. Започва да проявява агресия към своите работници и често ги държи гладни в продължение на дни. Поне така нашепват слуховете.

Безмилостната господарка умира на 25 май 1885 г. на 72-годишна възраст. Обстоятелствата около смъртта й са доста мистериозни и остават неразгадани и до днес. Тялото й се парализира („сковава като камък“) и тя издъхва. За съгражданите й това е поредното доказателство, че Батшеба е имала вземане-даване със Сатаната и че именно тъмните сили са си взели дължимото, отнемайки живота й по този необичаен начин. Според скептиците – тя просто е издъхнала от някоя непозната по онова време болест. Каквато и да е истината обаче, още по-интересен става разказът след смъртта на заклеймената от обществото детегледачка.

Ако сте гледали филма „Заклинанието“, чиято първа част излезе през 2013 г., вече знаете какво имаме предвид. Ако не сте – може би поне се досещате.

През януари 1971 г., когато семейство Перон се нанася в новия си дом - Old Arnold Estate, то няма ни най-малка представа в какво се забърква. Каролин, Роджър и петте им дъщери - Андреа, Нанси, Кристин, Синди и Ейприл, са напът да се изправят пред най-страховитото и неочаквано преживяване в живота си. Както по-късно самите те споделят в свои интервюта – къщата им се оказва местообитание на множество призраци, с които са имали постоянен и доста близък контакт. По думите им повечето от духовете били дружелюбни, но не и този на отмъстителната Батшеба Шърман. Атаките й били насочени основно към Каролин Перон – майката в семейството, както е показано и във филмовата лента на режисьора Джеймс Уан. Самата Каролин разказва, че според нея Батшеба искала да заеме мястото й в семейството и да отнеме съпруга й Роджър.

„Който и да беше този дух, той се смяташе за господарка на къщата и негодуваше, че трябва да се състезава с майка ми за тази позиция“ – казва най-голямата от дъщерите в семейство Перон – Андреа.

Когато страховитите призрачни набези излизат от контрол, на помощ на семейството Перон се притичат Ед и Лорейн Уорън. През 1952 г. те двамата основават първата по рода си общност за лов на духове в района на Ню Ингланд. Ед е бивш полицай и ветеран от Втората световна война, който впоследствие се преквалифицира в самоук професионален демонолог. Съпругата му – Лорейн, твърди, че е медиум, който има способност да се свързва и разговаря с демоните, които Ед открива.

След като посещават Old Arnold Estate Ед и Лорейн потвърждават думите на семейство Перон за наличието на паранормална активност в дома им. Не само това, но по думите на Лорейн, която става консултант при създаването на първа и втора част на „Заклинанието“, показаните в двата филма смразяващи кадри и събития отговарят на самата действителност. Тя твърди още, че наистина по време на един от сеансите, проведени в къщата на семейство Перон, Каролин е била обладана от зъл дух (и всички са убедени, че е именно този на Батшеба). Каролин започнала да говори на непознат език с чужд глас и да се издига със стола, на който седяла, високо във въздуха.

Но да се върнем на историята на самата Батшеба Шърман. Легендата разказва, че приживе смятаната за кръвожадна вещица жена е отнела живота не само на съседското дете, което било поверено на грижите й, но и на три от собствените си четири отрочета (две родени преди и едно след Хърбърт, когото по-рано споменахме). Но в официалните документи няма информация дали Батшеба в действителност е имала други наследници освен Хърбърт. Той надживява своята майка и създава собствено семейство и деца.

През 2011 г. Андреа Перон издава първи том от поредицата House of Darkness: House of Light - The True Story. В книгите си тя описва 10-годишния престой на семейството си в призрачната къща и контакта им с откритите там свръхестествени съквартиранти.