Мистерии и загадки10 септември 2021

Тече ли времето различно за всеки от нас

3 начина, по които мозъкът ни си играе с часовете и минутите

изображение: iStock

Ние не възприемаме времето обективно. Мозъкът ни го интерпретира по сложен и аморфен начин, пише Мат Дейвис в bigthink.com. На пръв поглед времето сякаш непрекъснато тече от миналото към бъдещето. Всъщност това е сложна илюзия, която мозъкът ни усилено създава.

В действителност той постоянно управлява нашето възприятие за време. Ето три времеви илюзии, които демонстрират субективната природа на нашето възприятие и как подсъзнанието ни влияе върху нашия преживян опит.

Начинът, по който мислим за времето, е донякъде противоречив. От една страна, времето сякаш е фиксирано. Никога не можете да се върнете в миналото и всеки ден, месец и година преминават неумолимо в следващите листове от календара. От друга страна, ние знаем, че това не е съвсем точно. Има моменти, които сякаш се простират до безкрайност. Колко дълга ви се струва вечерята за Деня на благодарността, когато ексцентричният ви чичо е изпил твърде много? Или колко бързо минава един ден на плажа? Истината е, че мозъкът е отговорен за това как преживяваме времето. Той ни въздейства главно чрез илюзии. Ето три от триковете, които мозъкът използва, за да управлява потока от време.

1. Хроностаза

Ако имате аналогов часовник в къщата си, опитайте се да наблюдавате какво се случва, когато го погледнете за първи път след като сте чели книга или сте гледали телевизия. Забелязвате, че втората стрелка се задържа доста дълго на мястото си, сякаш е била замразена точно преди да погледнете часовника.

Това е известно като илюзията на спрелия часовник и е пример за хроностаза. Причината е невероятната координация между очите и мозъка ви.

Винаги, когато се фокусираме върху нещо (избрахме в примера книга или телевизионен екран), очите ни приемат информация, преди да сме я осъзнали. Сигналът за светлината, отразена от страницата, трябва да бъде изпратен до зрителната кора, преди да може да бъде обработен и направен „реален“ за нас. Това обикновено се случва през цялото време, така че никога не забелязваме процеса.

Когато обаче преместваме фокуса на вниманието си като бързо извръщаме очите си към нова цел - аналогов часовник, в този случай - зрителната ни кора спира да приема нова информация. Очите ни все още записват данни, но тези данни не се обработват и затова не ги възприемаме съзнателно. Ако трябваше да правим това, всичко, което възприемаме би оформило една доста неясна и дезориентираща картина.

За да се избегне хаоса, зрителният кортекс се изключва за краткото време - докато местим погледа си - и после ни дава възможност да фокусираме отново, след спиране на движението. Но вие не отчитате "празно време" докато оглеждате стаята. Вашият мозък приема данните, които получава веднага след завършване на движението на очите и запълва празнината.

Причината, поради която втората стрелка на часовника изглежда изостава, когато го погледнете внезапно, е, че мозъкът ви е направил снимка на втората стрелка в момента, в който сте я наблюдавали и я е копирал през тези няколко милисекунди в миналото. Зрителната ви кора не е записала тези няколко милисекунди, но вие не "късате лентата".

2. Силата на страха

Различните емоционални състояния могат да имат мощен ефект и върху възприятието за време. Всички знаем как в момент на силен страх сякаш времето се забавя и няколко мига в усещанията ни са като часове. Забавянето на времето при силен стрес е свързано с факта, че мозъкът ни откроява уникалните ситуации. Затова ни се струва, че времето се забавя.

В сюблимни житейски моменти в кръвта мощно се изхвърля адреналин. Сърдечната честота се увеличава, бронхиалните канали се разширяват, за да абсорбират повече кислород, зениците се разширяват, причинявайки тунелно зрение, нивата на кръвната захар се покачват и времето сякаш забавя своя ход.

Учените ще ви обяснят, че вашето възприятие за време всъщност не се забавя в момента, а че това усещане е страничен продукт на допълнителното внимание, което мозъкът ви обръща на ситуацията, предизвикваща страх. При нормални случки и преживявания вие не си спомняте детайлите. Но под стрес мозъкът интерпретира високия интензитет на спомена за страшното събитие, сякаш се е случило на забавен каданс.

3. Ходът на времето

Всички сме чували как годините сякаш изтичат с нарастваща скорост с напредването на възрастта. Това явление е доказано емпирично. В едно изследване учените молят млади и възрастни участници да преценят кога са изминали 3 минути, като броят мълчаливо в главата си. Младите хора – около 20 години - почти "уцелили" истинския ход на времето, но по-възрастните "подценявали" изтичането на минутите. 60-годишните казали, че три минути са минали след 3 минути и 40 секунди.

Има различни обяснения за тази мистерия. Може да е ефектът на пропорционалност. За 12-годишно дете годината е сериозен отрязък от време, но не е така за един 60-годишен човек. Едно от възможните обяснения е защото метаболизмът ни се забавя с напредването на възрастта. По-бързият метаболизъм означава, че изпитваме повече биологични маркери, което прави по-ярко и бавно всяко субективно преживяване, като обратното е вярно при по-бавен метаболизъм. Или може да се дължи на намаляването на допамина - невротрансмитер, отговорен за усещането на удоволствие от нова стимулация - който мозъкът ни произвежда по-малко с възрастта. Или всичко това е комбинация от тези фактори.

Има много други примери за магическите трикове, с които мозъкът ни може да играе, когато става въпрос за усещането ни за време. Въпреки че може да се приеме като непрекъснато течащ поток, времето наистина е просто друг начин нашите мозъци да осмислят света, това, което виждаме и докосваме и да интерпретират електрическите импулси, породени от тези процеси. Така че следващия път, когато изживявате приятен момент, забавете темпото и му се насладете от душа.