Невролози: Социалните неравенства променят мозъка
Бедните нямали ресурса да мислят и да работят като богати и било ненужно да се опитват
Снимка: Mihály Köles, Unsplash
Невронният фенотип е „наблюдаем набор от мозъчни характеристики, формирани от взаимодействието на организма с неговата среда.“ Това е различно от предишните напъни на медицината да свърже психиатричните диагнози с генотипите.
Общата идея за структурна невропластичност очевидно се харесва на всеки, който счита, че жизнените преживявания на индивида са причинени повече от общата сума на неговите генетични и / или невронни връзки. И все пак, някои учени се обявяват за сдържаност при прилагането на концепцията за невропластичност твърде широко, като предупреждават, че много претенции, свързани с нея, са завишени.
Тезата, звучаща малко като едновремешното марксистко заявление, че „битието определя съзнанието“, може да се използва по различни начини, за да се правят на моменти противоречиви изводи за естеството на мозъчното развитие. От една страна мозъкът е постоянно променящ се и развиващ се орган. От друга, има тенденция към обезличаването на мозъчните гънки и оформянето на „пластмасовият мозък“ – пасивен, лишен от опит и уязвим на външно вмешателство и манипулация.
При първата от тези две перспективи акцентът е върху това как мозъкът може да бъде реконструиран активно от една серия от преживявания до друга. С второто, мозъкът е конструиран като нещо като празен камък шисти, който може да бъде вечно податлив (понякога постоянно) на кондициониране от влиянието на околната среда.
Тази концепцията се използва все повече в рамките на „невронауката на бедността“ за насърчаване на форма на биосоциален детерминизъм. Сиреч на бедните да им се внуши, че нямат ресурса да мислят и да работят като богати и затова да не се пънат да стават такива.
Още по темата:
Киборгите идват на власт?
Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари
Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години
Нобелистът Питър Хигс разкри на човечеството как частиците са помогнали за свързването на Вселената
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас
На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман
Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени
Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо
Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта
Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"
Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?
Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето
Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии
Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн
Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път
Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има
Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички
Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра
Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.
На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило
Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента
Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи
Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система
Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили
Пчелите са идеалните „екологични детективи”
Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата
Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек
Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си
Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система
Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските