Нова версия за потъмняването на Бетелгейзе
Гигантски звездни петна са причината за намалената светимост на червения свръхгигант
Снимка: wikimedia.org
Сега екип, воден от Тавиша Дхармавардена от Института за астрономия „Макс Планк“, излезе с версията, че най-вероятно необичайно големи звездни петна по повърхността на Бетелгейзе са причинили затъмнената й хубост. Резултатите от последното проучване по въпроса изключват предишното предположение, че това е прах, наскоро изхвърлен от Бетелгейзе, който затъмнява звездата. Резултатите са публикувани на 29 юни в списанието The Astrophysical Journal Letters.
Червените свръхгиганти като Бетелгейзе търпят чести вариации на яркостта. Поразителният спад в светлината, която разпръсква Бетелгейзе - до около 40% от нормалната й стойност между октомври 2019 г. и април 2020 г. дойде като изненада за астрономите. Учените са разработили различни сценарии, за да обяснят тази промяна в яркостта на звездата, която се вижда с просто око на звездния небосклон и се намира на около 500 светлинни години. Някои астрономи дори спекулираха, че е възможно звездата да е избухнала в свръхнова. Международен екип от астрономи, ръководен от Тавиша Дхармавардена от Института за астрономия „Макс Планк“ (MPIA) в Хайделберг, вече демонстрира, че най-правдоподобният източник за такива температурни промени са гигантски хладни звездни петна, подобни на слънчевите, които обаче покриват 50 до 70% от повърхността на звездата.
„Към края на живота си звездите стават червени гиганти“, обяснява Дхармавардена. „ С изчерпването на енергията им, термоядрените процеси се променят. В резултат на това те се раздуват, стават нестабилни и пулсират на периоди от стотици или дори хиляди дни, които виждаме като колебание в яркостта. "
Освободеният газ се охлажда и се развива в съединения, които астрономите наричат прах. Ето защо червените гиганти са важен източник на тежки елементи във Вселената, от които в крайна сметка се развиват планетите и евентуално живите организми. Преди това астрономите са считали образуването на прах, поглъщащ светлина, като най-вероятната причина за рязкото намаляване на светимостта.
Колко ярко свети една звезда зависи от нейния диаметър и особено от температурата на повърхността й. Ако само размерът на звездата намалява, яркостта намалява еднакво на всички дължини на вълната. Температурните промени обаче влияят различно на излъчването по протежение на електромагнитния спектър. Според учените измереното потъмняване във видимата светлина и субмилиметровите вълни следователно е доказателство за намаляване на средната температура на повърхността на Бетелгейзе.
Още по темата:
Съзнание имат много повече животни, отколкото се предполагаше
40 учени излязоха с декларация да се отнасяме внимателно към насекоми, влечуги и мекотели, за да не нараним чувствата им
Киборгите идват на власт?
Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари
Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години
Нобелистът Питър Хигс разкри на човечеството как частиците са помогнали за свързването на Вселената
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас
На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман
Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени
Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо
Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта
Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"
Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?
Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето
Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии
Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн
Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път
Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има
Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички
Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра
Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.
На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило
Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента
Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи
Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система
Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили
Пчелите са идеалните „екологични детективи”
Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата
Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек
Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си