Екология23 ноември 2020

Учени: Микропластмасата стигна и до Еверест

Алпинистите волно или неволно оставят много боклук на върха на света

Снимка: Wikimedia.org

Учените са идентифицирали най-високото място на Земята, до което е достигнала микропластмасата - на надморска височина над 8000 метра, близо до връх Еверест. Взетите проби в планината и в долината под нея разкриват значителни количества полиестерни, акрилни, найлонови и полипропиленови влакна.

Тези материали все по-често се използват за направата на висококачествени външни облекла, често използвани от алпинистите, както и при изработката на палатките и въжетата за катерене. В резултат на това изследователите предполагат, че влакната - някои от тях са открити и на 8440 метра над морското равнище - биха могли да бъдат отделени от по-големи предмети по време на експедициите на алпинистите.

Те обаче предположиха, че и екстремните ветрове по тези места биха могли да са причина малките замърсяващи частици да са стигнали до по-високите склонове на планината.

Изследването, публикувано в One Earth, е ръководено от учени от Международното звено за изследване на морските отпадъци от университета в Плимут, в екип с експерти от Великобритания, САЩ и Непал.

Научният сътрудник и изследовател на National Geographic д-р Имоджен Непър, водещият автор на проекта, каза: „Микропластмасата се генерира от редица източници и много аспекти от нашето ежедневие могат да доведат до навлизането на микропластмасите в околната среда. През последните няколко години открихме микропластика в проби, събрани по цялата планета - от Арктика до нашите реки и дълбоките морета. Това, че открихме микропластмаси близо до Еверест е своевременно напомняне, че трябва да направим повече, за да защитим околната среда. "

Пробите са събирани през април и май 2019 г., като част от експедицията Perpetual Planet Everest на National Geographic и Rolex и след това са анализирани в специализирани лабораториии в Плимут.

Най-големи количества (79 влакна на литър сняг) са открити в базовия лагер, където експедициите към върха са базирани за периоди до 40 дни. Доказателства обаче бяха намерени и в лагери 1 и 2 по маршрута за изкачване.

Има по-ниски количества микропластмаси в потоци, водещи надолу от планината до националния парк Сагармата, като учените казват, че това може да се дължи на непрекъснатия воден поток от топящите се ледници в региона.

Непал вече налага регламенти за експедициите за катерене, за да се опита да ограничи екологичните проблеми, създадени от отпадъците.

Източник