Защо избухваме в смях в конфузни ситуации

Робърт Провайн, психолог и невробиолог от университета в Мериленд е анализирал над 1200 „епизоди на смях" и определил, че в 80% от случаите не става дума за хумор. Често смехът е механизъм за психологическа защита от стреса. Чрез него човек се опитва да освободи натрупаното напрежение.

Маргарет Кларк, професор по психология в Йелския университет и съавтор на изследванията „Диморфното изразяване на положителни емоции", казва: „Смехът изпълнява функцията „саморегулация". Обикновено той се асоциира с щастието и намалява нервността. Но също така смехът, съчетан с нервност, сигнализира на другите хора, че биха могли да направят нещо с цел да се намали напрежението в общуването. Когато изпитваме много силни емоции - дълбока скръб или нарастващо безпокойство, можем да се чувстваме абсолютно смазани".

Смехът е един от механизмите, който помага за регулиране на емоционалното състояние. Невробиологът Вилеянур Рамачандран изследва базовите емоции и разказва, че чрез смеха ние все едно доказваме сами на себе си, че ситуацията не е толкова ужасна, както изглежда. В книгата си „Раждането на съзнанието. Загадките на нашето познание" той пише, че за смеха и хумора са необходими два процеса: „Една част от мозъка сигнализира за потенциална заплаха, но друга част не получава потвърждение на този сигнал. Изходът е - сигналът да бъде обявен за лъжлива тревога. Човек започва да се хили неудържимо".

Има много примери за реакция на отрицателен или положителен опит с противоположната очаквана емоция. Случва се някой да реве с глас на сватба или да избухне в смях на погребение. Кларк нарича замяната на една нормативно подходяща емоция с друга - „диморфно" изразяване на емоциите. Така смехът ви позволява да  замаскирате истинските си чувства като срам например, ако сте сгафили с някого.

Смехът активира ендорфиновата система в мозъка, казва Робин Данбар, професор по еволюционната психология в Оксфордския университет. Той не съветва да се опитваме да овладеем или потушим подобен емоционален изблик, когато това е възможно, тъй като „това ни помага да се успокоим и да сигнализираме на тези, с които взаимодействаме в момента, че не сме враждебно настроени". Така неуместният смях няма да се сметне за грубост или подигравка.