Подкрепете ни!




Наука28 юли 2022

Пчелите могат да изтърпят мотивирана болка

Проучване предполага, че е възможно всички насекоми да са разумни

Снимка: Wikimedia.org
Снимка: Wikimedia.org


Понякога удряме пчелите, за да избегнем болезнени ужилвания, но усещат ли те болката, която им причиняваме? Ново проучване предполага, че отговорът  може би е утвърдителен. Да, пчелите усещат болката, а това може да означава, че и други насекоми имат чувствителност.

Според Джонатан Бърч, философ и експерт по чувствителност на животните в Лондонското училище по икономика, ако проучването издържи на всички емпирични изследвания и твърденията в него се докажат безапелационно, ще се окаже, че „светът е населен с много повече съзнателни същества, отколкото някога сме подозирали".

Отдавна се знае, че медоносните и земните пчели са интелигентни, иновативни същества. Те разбират концепцията за нула, поназнайват проста математика и могат да различават човешките лица (а вероятно и лицата на другите пчели). Те обикновено са оптимисти, когато търсенето на храна е успешно, но могат да изпаднат в депресия, ако за момент попаднат в паяжината на хищен паяк. Дори когато пчелата успее да избяга от паяк, „нейното поведение се променя, дни след това тя се страхува от всяко цвете", казва Ларс Читка, когнитивен учен от Лондонския университет „Куин Мери", в чиято лаборатория е извършено новото изследване. "Пчелите изпадат в емоционални състояния" - допълва ученият.

За да разберат дали сред изпитваните от пчелите емоции е и болката, Читка и колегите му анализирали един от критериите, често използвани за определяне на болката при животните: „мотивационни компромиси". Хората ще понесат болката от зъболекарската машинка с мотивация за дългосрочните ползи от здравите зъби. Раците отшелници ще напуснат любимите си черупки, за да избягат от електрически удар, но само когато получат особено силен импулс (експеримент, който демонстрира, че раците могат да направят разликата между слаби и силни болезнени стимули, да решат колко болка си струва да изтърпят и в името на какво). Учените предполагат, че раците наистина изпитват болка и не реагират просто рефлективно на неприятен дразнител. 

Екипът на Читка предоставил на 41 земни пчели (Bombus terrestris) избор между две висококачествени хранилки, съдържащи 40% захарен разтвор, и две хранилки с по-нисък процент на захароза. Хранилките били монтирани върху нагревателни подложки, оцветени в розово и жълто.  Първоначално всички нагревателни подложки бяха изключени. Пчелите първо опитали сиропа и от двете хранилки, за да „преценят" към коя да се насочат. Разбира се, всички дружно избрали "по-сладката" храна.

Учените започнали да затоплят жълтите подложки под две от хранилките с високо съдържание на захароза до 55°C (температури над 44°C могат да бъдат фатални за насекомите), а хранилките на розовите подложки останали хладни. Но колкото и рисково да било кацането върху горещата повърхност, пчелите я предпочитали заради по-високата калорийност на съдържанието в хранилката.
Между горещи, богати на захар хранилки и хладни хранилки с ниско съдържание на захар, пчелите избрали „единодушно" първото. 
„Ако захарта беше суперконцентрирана, пчелите щяха да понесат повече болка. Те можеха да си тръгнат, когато пожелаят, но не го направиха. Получаването на тази захар беше огромен мотиватор. Когато слагахме разтвори с високо съдържание на захар както в горещите, така и в хладните хранилки - пчелите избягваха тези на жълтите подложки - демонстрирайки, че използват асоциативни спомени, когато избират къде да се хранят" - съобщават учените.
След ракообразните, „това е първата директна демонстрация, че членестоногите (група, включваща също насекоми и паяци) – също могат да правят компромиси", казва Бърч. Той нарича изследването „интелектуално завладяващо“ и „етично важно“, като се има предвид нарастващият интерес към отглеждането на насекоми за човешка консумация и пълната липса на „изследване на нуждите от хуманно отношение към насекомите“.

Все пак остава неясно дали пчелите наистина чувстват това, което наричаме болка. Екипът подчертава, че тяхното изследване не предоставя „официално доказателство“ за тази способност. Като се има предвид неговия субективен характер, „доказването, че насекомите изпитват болка, вероятно е невъзможно“, казва Грег Нийли, поведенчески генетик от университета в Сидни. Той припомни, че нервната система на плодовите мушици може да изпитва хронична болка, но се съмнява, че насекомите имат неврологични системи, за да позволят на болката да се регистрира като сложна емоция.

Вероятно не е възможно да се докаже, че насекомите психически изпитват болка, съгласява се Дженифър Матер, зоолог и експерт по главоноги в университета в Летбридж, чиито изследвания помогнаха да се докаже, че тези животни са разумни. Въпреки това, като се има предвид, че насекомите представляват поне 60% от всички твари, тя казва: „Не можем да ги игнорираме. Все още има антропоцентризъм в западната наука, който отхвърля идеята за грижа за „тъпите безгръбначни“. Документи като този постепенно ще премахнат това егоцентрично отношение.“

Източник

Всичко за пчелите прочетете в брой 06/2021 г. на Списание 8

Още по темата:

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано