Наука Радослав Райков / 12 април 2024

Киборгите идват на власт?

Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари

снимки: iStock и Shutterstock

През последните години медицинската промишленост преживява голям разцвет в технологичната сфера. Част от него е използването на добавена реалност, която улеснява хирурзите по време на операции, изкуственият интелект, който спомага за повишаване ефикасността на диагностицирането, и естествено, интернет на нещата (ИнН) – концепцията за свързването на разнообразни устройства към мрежа и едно към друго на базата на интернет.

Това са физически уреди, притежаващи вградени електронни прибори за взаимодействие помежду си или с външната среда, която напоследък се разгръща все повече (тук не става дума само за т.нар. „интелигентни“ технологии като мобилни телефони, таблети и компютри, а и охранителни камери, автоматични врати с лицево разпознаване, умно осветление, включване на парното или климатика от разстояние, съобразено с текущите метеорологични условия, и др.). Но през последното десетилетие т.нар. интернет на нещата прелива в интернет на телата (ИнТ).

Трансхуманизъм

Терминът „интернет на телата“ е въведен през 2016 г., за да опише приспособленията, които следят жизнените показатели на нашето тяло, събират физиологични, биометрични и дори поведенчески данни и ги изпращат по безжична връзка до определен хъб. По този начин ИнТ осигурява синергична връзка между хората и електронните устройства – т.нар. напоследък „трансхуманизъм“.

Телата ни са свещени. Те съдържат (или са обвивката) на нашето съзнание. Дигитализирането им посредством връзката с електронни машини повдига някои съществени въпроси, защото не знаем докъде могат да стигнат добрите намерения, попаднали в лоши ръце. Така, както се е случило с барута или с атома – откриването му би трябвало да доведе до развитие, но не и до създаването на атомната бомба. Мощните технологии, озовали се в неправилните ръце, винаги водят до проблеми.

И когато телата ни се превърнат в платформи за данни посредством прибори, които поглъщаме, вграждаме или свързваме с интернет, за да може да бъдем наблюдавани или контролирани от разстояние, това възражда някои отдавна забравени страхове.

Съществуват три вида уреди, свързани с ИнТ: външни – всички онези смартчасовници, фитнес гривни (безжична технология, проследяваща физическата ни активност, пулс, качество на съня, изкачени стълби и др.), които се грижат за нашето здраве и ни предпазват от пренатоварвания или бездействие; вътрешни – пейсмейкъри, кохлеарни импланти, дигитални хапчета, които попадайки в тялото ни, започват да следят работните показатели на различни наши органи или служат като алтернатива на ендоскопските изследвания; вградени – трето поколение ИнТ, при тях електронни устройства (чипове) ще се имплантират в човешкото тяло и това сливане на човека с технологията ще позволи осъществяването на връзка в реално време с отдалечена машина.

Интелигентното хапче

Взаимосвързаността на нашето тяло с технологиите започна преди повече от 50 г., но тогава нямахме представа докъде ще доведе това, защото най-разпознаваемият днес уред от ИнТ е пейсмейкърът, създаден за пръв път през 1958 г. През 2013 г. на вече бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни е имплантиран пейсмейкър с WiFi, който замени стария. Службите тогава се опасяват, че той може да бъде хакнат от чужд агент и Чейни да бъде убит чрез прекомерен електрически импулс, който да спре сърцето му.

Официалното обяснение за целта на умното хапче е да следи приема
на жизненоважни лекарства при пациенти с хронични заболявания

„Интелигентното хапче“ е другото най-известно ИнТ приспособление. То съдържа електронни сензори и компютърен чип, които след поглъщането им започват да измерват и изпращат данните до монитора в кабинета на лекаря или в бъдеще до отдалечен хъб по безжична връзка в реално време. Не е нужно да се казва повече, за да може всеки сам да прецени доколко това би било полезно или не (да оставим настрана факта, че цялото медицинско досие за здравословното ни състояние потъва в масивите от информация в дигиталното пространство, където всеки може да го хакне, както му е удобно).

Първото дигитално хапче е одобрено от Агенцията по контрол на храните и лекарствата на САЩ още през 2017 г. с обяснението, че „целта е да се следи приемът на жизненоважни лекарства при пациенти с хронични заболявания“. Засега то се прилага при хора с психиатрични проблеми и вграденият сензор подава сигнал на телефона на пациента, ако той е забравил да си вземе лекарството, тъй като не отчита разграждането му в организма (сякаш за това няма десетки приложения от рода на pill reminder, а ще ни е нужно „умно“ хапче). През 2019 г. e създадено и „умно“ хапче за химиотерапия. То комбинира лекарствата за химиотерапия със сензор, който улавя, записва и споделя информация с доставчиците на здравни услуги относно дозировката на медикамента и времето на прием, плюс други данни за почивка и активност и т.н.

Умни контактни лещи

Кохлеарните импланти помагат на пациентите с увреден слух да чуват, но в същото време отдавна е известно, че те са в състояние и да записват цялата аудиосреда около пациента. Това звучи подозрително „шпионски“, особено когато го съотнесем към човек с кохлеарен имплант на висок пост, който присъства на всички важни заседания в определена фирма или държавна администрация.

Към ИнТ спадат още т.нар. „умни“ контактни лещи, BCI (Brain-Computer Interface, или свързването на мозъка с външни устройства за наблюдение и контрол в реално време), както и безумните действия на Biohax – шведска биоинженерна компания, която вгради чипове в над 3000 души, работещи в различни английски фирми през 2018 - 2019 г., включително от финансовия сектор „най-вече за удобство“.

Имплантиране на микрочип у служител

Ето и пълното обяснение на мениджърския отдел на Three Square Market, едно от финансовите дружества, съгласили се на експеримента: „50 наши служители приеха да им бъдат имплантирани RFID микрочипове (като тези в кредитните карти или животните, за да могат да бъдат локализирани, когато се изгубят), но с големината на оризово зърно. Те им позволяват да минават през магнитните детектори на входа без карта, да използват асансьорите без чип, да се логват в служебните компютри без парола и да плащат за стоките само като приближат ръката си до ПОС устройството, което изтегля от сметката им необходимата сума, без да се нуждаят от дебитна или кредитна карта“.

В светлината на това вече има оплаквания от действията на „Амазон“ към своите служители, които са задължени да носят гривни. Те изпращат ултразвукови сигнали, за да локализират движението им и динамиката на ръцете им. Гривната започва да вибрира, ако отчете пълна липса на динамика.

Подобни технологии повишават продуктивността на работното място, но и заплашват да ни превърнат във вещи в ръцете на шефовете ни, маркирани (чипирани) и заведени под номер (№4 не изпълнява своите задължения). Но нещата могат да звучат и по друг начин – те помагат на компаниите да се грижат повече за здравето на своите служители, които ако се изгубят или припаднат, или пък бъдат пребити на улицата от гангстери, тогава гривната или чипът ще спасят живота им.

Управление на телата

ИнТ има някои положителни страни като изкуствения панкреас, който автоматизира дозирането на инсулин за диабетици, интерфейса мозък - компютър, който дава възможност на пациентите с протези да ги контролират с мисълта си, умните пелени, които предупреждават родителите през блутут, ако бебето се нуждае от смяната им, 24-часовия мониторинг на пациенти, при който медицинският персонал е в състояние да забележи и най-малките промени в състоянието им и да предприеме необходимите животоспасяващи мерки, и др.

Изкуственият интелект и добавената реалност спомагат
за повишаване ефикасността на диагностицирането

Но той може да застраши нашата лична информация. Събират се огромни масиви от данни, а регулациите за тях са объркани. Няма яснота кой всъщност ги притежава, как ще се използват, при какви условия, къде, кога и дори на кого могат да бъдат предоставени. И въпреки че това е наистина важно, то е опит за отвличане на вниманието. Защото онова, което може да се постигне чрез ИнТ, е много по-зловещо, отколкото ако хакер съумее да се добере до личната информация на някого.

Контрол на съзнанието

Говорим за контрол над съзнанието и управление на телата! Защото ИнТ може да промени функциите на човешкия организъм и ако се настрои неправилно (случайно или умишлено) или бъде хакнат, може да причини увреда или дори смърт.

Бидейки част от ИнН, ИнТ са изложени на същите опасности като него в резултат на вирусни атаки и пр. И ако фитнес тракерът ти не е способен буквално да те убие, ако случайно се свърже към някой ботнет, то изведените от строя пейсмейкъри или инсулинови помпи са способни.

Дигитализацията на телата ни повдига някои съществени въпроси за бъдещето
и възражда отдавна забравени страхове

Умните гривни, смартчасовници и приложения за смартфони могат да следят кръвното налягане, количеството и нивото на сън, физическата активност (например вграден крачкомер и др.), дори нивото на алкохол, който постъпва в кръвта. По този начин компанията винаги може да заключи, че сте нерентабилен служител, защото пиете много или застрахователната компания да откаже застраховката „Живот“. Те ще имат законен достъп до вашата лична информация – събужда се Биг брадър!

Токови пулсации

Още през 1996 г. австралийски учени от Техническия университет в Сидни представят т.нар. mind switch (мозъчен ключ). С този уред хората са в състояние да управляват електроуредите у дома с мозъка си (на принципа на възможностите, които предоставят собствените ни мозъчни вълни). Комуникационните процеси на милиарди неврони произвеждат токови пулсации, които извън главата могат да се измерят с електроенцефалограма. Австралийските учени успяват да усилят тези пулсации в сигнали, за да задействат един ключ. На главата на човека се слагат няколко електрода, които регистрират промените в електрическото поле между 5 и 15 микроволта. Всяко движение се направлява от мозъка и произвежда токови импулси, които успешно включват тогава детска играчка робот и нож за рязане на хляб.

През 1995 г. в САЩ учени от компютърната фирма „Сън микросистемс“ търсят възможност чрез имплантиран в тила микрочип в мозъка на носителя да се вкарват образи и текстове. Разклоненията на нервите преминават през биочипа, който е снабден с приемник, за да може да бъде стимулиран с определени сигнали отвън, които ще изградят в съзнанието на субекта виртуални пейзажи и сценарии, които впоследствие той ще възприеме като свои спомени (произведени са все пак от неговия собствен мозък – това, естествено, е предвидено за онези, които страдат от тежки депресии и неприятни преживявания в детството).

25 години по-късно, на 1 декември 2022 г., компания на Илон Мъск съобщи, че след шест месеца започва клинични тестове върху хора за вграждане на чип в мозъка! А през пролетта в САЩ започват клиничните изпитания на първата комерсиална система за компютърно-мозъчен интерфейс (BCI), разработена от Synchron. Технологията мозък - компютър (свързването на мозъка с външни устройства за осъществяването на пряк комуникационен канал между електрическата му активност и външно устройство, например роботизиран крайник) вече не използва т.нар. „шапки“ (каски) с електроди, а микрочипове, които би следвало да подобрят уменията, свързани с определени мозъчни дейности, като зрение, слух и др. Ако опитите са успешни, системата може да се използва навсякъде и „пациентите с парализа отново ще имат контакт с външния свят“. Звучи добре, но както видяхме вече, това е нож с две остриета.

Смъртта под ръка

Но тук не става дума за една друга заплаха, която рядко се коментира – проблемите при моделирането на тези комуникационни канали между устройствата и честотите, излъчвани от човешкия мозък (най-често между 8 и 25 херца), така че те да не съвпаднат (резонират), което би довело до смърт. А ако това се случи? А ако е умишлено?

Ако някой реши, че може да използва тези приспособления като оръжие? Тогава всеки със смартчасовник и фитнес гривна носи смъртта със себе си.

Защитниците на ИнТ много обичат да подкрепят тезите си и с COVID-19. В немалко статии, посветени на практическите ползи и проблеми при ИнТ, се твърди, че „във връзка с досегашната пандемична обстановка, локдауни и др., ограничаващи човешкия контакт и общуване, ИнТ може да революционизира живота ни. Нуждата от лечение и медицинска помощ в условията на пандемия, изискваща ограничен човешки контакт, при което се ползва ИнТ, позволява на лекарите да общуват с нас и да ни лекуват от разстояние, защото цялата налична информация получават, без пациентите да посещават лекарския кабинет (например при локдаун)“.

Всяко ИнТ устройство може да бъде хакнато и превърнато от полезно в опасно.

Хубаво е, че не всичко остава в сферата на теорията на конспирацията. В официалната преса се появяват немалко статии, които хвърлят светлина върху нелицеприятните страни на ИнТ, а в една от многобройните си книги независимият автор Дейвид Уилс пише: „Къде започва моето тяло? И къде свършва? Кое е изкуствено? И кое е естествено? Кой съм аз? И аз ли съм вече изобщо? Или вече съм нещо непознато на човека?“.

Според реномираното списание „Форчън Бизнес Инсайт“ през 2028 г. се предвижда ИнТ да достигне обем от 446,52 милиарда долара само на пазара за медицински услуги. Технологиите и медицината обединяват усилията си, защото здравето е едно от най-важните неща. Но то е важно както за лекарите, така и за врага (здравният и ментален статус на генерал от войската или на конгресмен в Сената е доста чувствителна информация). Пандемията предизвика интереса към дигиталните здравни решения и доставчиците на здравни услуги последваха тренда.

Само въпрос на време е ИнТ да се превърне в господстваща технология, чрез която всички ще бъдем преглеждани, диагностицирани и лекувани просто защото старите методи няма да има кой да ги прилага (никой няма да ви преслушва и праща за изследвания, а ще ви кажат да глътнете „умното“ хапче и всичките ви отклонения от нормата ще излязат наяве). Основополагащият въпрос е дали сме готови да приемем ИнТ. Ползите са много, но възможностите за манипулации – още повече. Проблемът е, че наред с възможността слепите да прогледнат и куците да проходят може да се стигне дотам виждащите да ослепеят и здравите да осакатеят!

Статията е публикувана в Списание 8, бр. 2/2023 г.