Здраве14 август 2017

Цигарите не запълват празнотата, те я създават

Алън Кар за лесния начин да откажеш пушенето

Алън Кар е експерт счетоводител по професия. Кариерата му е успешна, но стоте цигари, които изпушва всеки ден, го докарват до отчаяние. През 1983 г., след безброй неуспешни опити да престане да пуши чрез прилагането на волевия метод, стига до заключението, че светът очаква лесен начин за отказване от цигарите. Напуска работата и започва групови сеанси в дома си. При него се стичат заклети пушачи от цял свят. Книгата му „Не пуша вече! Най-лесният начин да откажем цигарите" е преведена на десетки езици, преиздавана е многократно, от нея са продадени няколко милиона екземпляра. Предлагаме ви откъс от бестселъра на Кар „Не пуша вече!".

От какво се отказвам? От абсолютно нищо! Трудно ни е да оставим цигарите поради страх. Страхът да се откажем от нашето удоволствие или опора. Страхът, че определени приятни преживявания никога няма да бъдат съвсем същите. Страхът, че няма да можем да се справим със стреса.

С други думи, промиването на мозъка създава у нас измамната илюзия, че имаме някаква слабост или пък в цигарата има нещо особено, от което имаме нужда, така че когато спрем да пушим, у нас ще остане някаква празнота.

Разберете, цигарите не запълват празнотата, те я създават!

...

Всъщност организмът ни е снабден с алармено устройство, което ни изпраща сигнали чрез кашлицата, виенето на свят, гаденето и т.н., и ние не им обръщаме внимание на свой риск.

За щастие, истината е, че няма от какво да се отказвате. Щом веднъж се освободите от малкото чудовище в тялото си и от зомбирането, няма да търсите цигари, нито ще имате нужда от тях.

Цигарите не правят ястията по-вкусни. Напротив, отнемат вкуса им. Унищожават усета ви за вкус и мирис. Обърнете внимание на пушачите в ресторанта. Те не изпитват удоволствие от онова, което ядат; те нямат търпение да приключат с храненето и бързат да си запалят цигара. Много от тях знаят, че това е невъзпитано по отношение на непушачите. Не че по принцип пушачите не ги е грижа за другите; те просто се чувстват нещастни без цигара в уста.

Те са между чука и наковалнята. Ако се наложи да се въздържат, те са нещастни, че не могат да пушат, а ако пушат, изпитват неудобство, защото пречат на околните, чувстват се виновни и се презират за онова, което вършат.

Наблюдавайте пушачите на някой прием или банкет, на който трябва да чакат да се вдигне тост за кралицата. Мнозина от тях се изнизват към тоалетната под предлог, че трябва да пуснат една вода, за да могат набързо да изпушат една цигара. Ето, това е истинското пристрастяване.

Пушачите не пушат, защото им е приятно. Правят го, защото липсата на цигарите ги потиска.

Тъй като много от нас пропушват по време на такива официални събития, когато са все още млади и стеснителни, оставаме с убеждението, че в такива случаи не можем да се забавляваме, без да пушим. Това си е чиста глупост. Тютюнът отнема увереността ни. Най-голямото доказателство за страха, който насаждат цигарите, е влиянието им върху жените. По принцип жените са много чувствителни по отношение на външния си вид. Една жена не би се появила на тържество или прием, ако не е издокарана безупречно и ако не е парфюмирана.

И все пак съзнанието, че дъхът им вони на пълен с фасове пепелник, ни най-малко не им пречи да пушат.

Знам, че това страшно ги безпокои — много жени се отвращават от вмирисаните си на тютюн коси и дрехи, но дори и това не може да ги накара да се откажат. Толкова е силен страхът, който този наркотик насажда в пушача.

Цигарите не ни помагат в такива тържествени случаи, те ги развалят. В едната си ръка държим питие, в другата — цигара, търсим къде да тръскаме пепелта или да гасим безбройните си фасове, опитваме се да не издишваме дима в лицето на събеседника си, питаме се дали усеща лошия ни дъх и дали забелязва пожълтелите ни зъби.

И така, всъщност няма от какво да се отказвате, а напротив, само ще спечелите. Когато един пушач възнамерява да остави цигарите, той мисли за здравето си, за парите, които харчи за цигари, и за презрението на обществото. Безспорно, това са важни причини, но аз лично съм убеден, че когато спрем да пушим, печелим най-много в психологичен аспект:

1. Възвръщаме увереността и куража си.

2. Освобождаваме се от едно робство.

3. Не се налага да живеем, измъчвани от неприятната мисъл, че обществото ни презира и — което е още по-лошо — че самите ние изпитваме презрение към себе си.

Когато не пушим, животът е не само много по-добър, но и безкрайно по-приятен. Нямам предвид, че човек е по-здрав и има повече пари. По-важното е, че е по-щастлив и се наслаждава по-пълно на живота.

...При мен мисленето внезапно се проясни. Прозрях, че примесеното с паника желание да пуша не се дължи на присъща за мен слабост, нито пък на някакво магическо свойство на цигарите. До това чувство ме бе довела първата цигара и всяка следваща цигара го усилваше, вместо да го облекчава. В същото време виждах, че всички други щастливи пушачи изживяват същия кошмар като мен. Не толкова лош, колкото при мен, но те всички изтъкваха фалшиви аргументи, за да оправдаят собствената си глупост.

Толкова е хубаво да бъдеш свободен!