Души от прежда срещу стреса

Тя е журналист по професия. Работила е в БНТ, в Пловдивската обществена телевизия. Сега, като кореспондент на информационна агенция, снима с камера за различни телевизии. Три от книгите ѝ са свързани с, както тя самата казва: другата важна работа, която е поела като дълг преди 13 години - сдружение "Майки срещу дрогата". „Оказа се наистина жив и устойчив организъм, който продължава въпреки трудностите, а всичко, което научих и като теория, и като практика от стотиците случаи, описах в три книги." Това сподели за Списание 8 Веселина Божилова, с чиято трета страст искаме да ви запознаем днес. Тя е автор на текста и на снимките.



Преди около пет години бях спряла цигарите, беше лято, исках нещо да правя с ръцете си и реших да се науча да плета на една кука. На практика съвсем сама се научих, цяло лято бодох с иглата една прежда и на принципа „проба-грешка" сама стигнах до основните неща. Оттам нататък ме заплени възможността да опитвам нестандартни неща с тая кука. След шаловете започнах да правя чанти, после бижута, одеяла. Имах и продажби, взеха да ме забелязват... По Коледа плетох за едно неродено още бебе одеялце. Направих му апликации петлета. Като си го взеха, хората поръчаха и играчка петле. Аз лекомислено обещах и... оттук се почна.



Първо бяха петлетата, после овце, които се получиха много сполучливи. После вече ме погълна тая страст и няма спиране. Част от удоволствието е да измислиш модела, да си го представиш, да го "разглобиш" мислено на обемни форми и да го направиш. Друго удоволствие е да обикаляш не само магазините за прежда, а всевъзможни места, на които попадат единични бройки кълбета и да съобразяваш спрямо тях. Самото плетене на една кука си е чиста проба терапия за стрес.



То дисциплинира чувствата, успокоява дишането, дава ти ритъм, който е близък до медитацията. Това иска време понякога, друг път е въпрос на случайно хрумване, но се случва един конец да дръпнеш и куклата да оживее.



Всяка играчка има душа, особено при куклите е важно да са индивидуални. Моите кукли са усмихнати, закачливи, обичливи, иска ти се да ги прегърнеш.



Всичко, което правя, е по вдъхновение. А всъщност се оказа, че има интерес и така мога да кажа, че в това отношение поне, съм един щастлив човек.

Това занимание ти възможност и да мислиш неща, които те отвличат от ежедневието, от сериозните проблеми.

В момента има сякаш едно завръщане в световен мащаб на ръчния труд като хоби.



Традицията, оказва се, тръгва от Япония от XII век, амигуруми се наричат малките плетени фигурки с пълнеж, които са давали на децата.
 
Много играчки продавам, много и подарявам. И често чувам едно и също - децата спят с тях. Това е част от тяхната магия. Те са меки, топли и попиват миризмата на детето. Така го успокояват и приспиват.



Дали са лечебни? Ами обичта, която предизвикват, и с която са създадени, винаги лекува. Иначе имам една интересна история, в която едно малко плетено кученце внезапно излекува моя приятелка, след като четири месеца никой не успя да и помогне. Наистина, носих го на чудотворната икона на Бачковския манастир и през цялото време, докато го правих, отчаяно исках тя да се оправи. Е, бях най-изненадана, когато ми се обади и ми каза, че кученцето я е излекувало, но знае ли човек...



Благодарна съм, че аз ли го открих, то ли ме откри, не е ясно, но се срещнахме с това мои хоби.

Напоследък съм особено доволна, че подарявах играчки и изпълнявах поръчки за деца, родени от хора, на които сме помогнали в сдружението и те са си стъпили на краката. Не само, водят пълноценен живот и вече са родители.