Здраве21 януари 2018

Няма да правя за другите това, което те могат да направят за себе си

Важни съвети в помощ на близките на алкохолици

Ал-Анон е група от близки и роднини на алкохолици, които споделят своите опит, сила и надежда, за да си помогнат. Те вярват, че алкохолизмът е семейна болест. Ал-Анон има една единствена цел: да помага на семействата на зависимите от алкохола. Правят го, като практикуват дванадесетте стъпки (заимствани от Анонимни Алкохолици). Оказват морална утеха на семействата на зависимите. Представяме ви един от базисните текстове на общността, постулатите в него са подходяща основа за духовно развитие не само на близките на зависимите.

Аз съм човешко същество. Аз имам собствен живот и имам право да изпитвам всякакви чувства, стига те да са в здравословни измерения. Ще се пазя от еуфорията.
Аз съм човек и имам право да греша. Няма да се страхувам да греша. Аз нося отговорност за моите грешки и няма да приемам критики от другите. Няма да се съдя и/или разочаровам заради грешките си. Всяко ново начинание и промяна е път към израстване. Ще приема корекциите на новите си грешки като средство за израстване.
Няма да се чувствам виновен. Вината е отрова за мен!
Няма да страдам заради действията и реакциите на другите хора.
Ще живея, няма да оцелявам.
Имам право да изказвам мнението си, каквото и да е то : Да казвам „Да", „Не", "Не знам", „Безразлично ми е".
Няма да се страхувам да споделям мнението си и как се чувствам.
Няма да се съгласявам с всичко, само защото ще се харесам на някого. А само ще приемам неговата гледна точка. Приемането е основата, да преодолея това, с което не съм съгласен.
Няма да омаловажавам моите нужди, желания и планове. Те са толкова важни, колкото и на другите. Аз не съм жертва.
Няма да допускам някой да ми вменява чувство за вина, да ме унижава или да се държи недостойно с мен, дори и любим човек от семейството. Винаги ще имам куража да напусна мястото, ситуацията, човека.
Аз ще конфронтирам, когато някой навлиза в личните ми граници.
Ще се опитам да не манипулирам ситуациите и живота на другите, като се оправдавам, че се грижа за тях.
Няма да правя за другите това, което те могат да направят за себе си.
Не съм отговорен за решенията, поведението и болестта на някой друг.
Искам да имам лично емоционално пространство и граници. Аз, също няма да прекрачвам чуждите граници.
Ще живея всеки ден „тук и сега". Няма да насилвам нещата.
Няма да робувам да идоли и авторитети. Ще игнорирам неприемливите неща. Няма да ги променям.
Аз се променям и развивам всеки ден.
Ще се науча да се гордея със себе си, с постиженията си, с тялото си с това, което съм и до там до където съм стигнал в израстването си
Имам право винаги да се радвам на всичко красиво в моя живот, и то без дори да съм го заслужил. Няма да робувам на суеверия, че ако се радвам и споделя тази радост, ще ми бъде отнета.
Ще се грижа за себе си – за физическото, емоционалното и духовното си здраве. Няма да допусна обстоятелствата да спънат този процес.
Имам право да имам изисквания, това не ме прави егоцентрик. Ще се грижа за себе си, но ще се пазя от егоцентризъм.
Ще се пазя от старите си разрушаващи мисли и модели на поведение. Не мога да променя обстоятелствата. Мога да променя обаче моята гледна точка и поведение в обстоятелствата.
Имам право да се отдалеча (дори да напусна), хора, места, обстоятелства, които ми действат негативно. Ще контактувам повече с хора и места, които могат да допринесат да постигна по-добър живот.
Ще бъда честен. Имам право да бъда самия себе си – когато ми се плаче ще плача, когато искам да се смея ще се смея. Когато имам нестандартно поведение не съм задължен да се оправдавам за него.
Имам право да се доверявам на чувствата си, собствената си преценка, шестото си чувство, интуицията и на моите предположения, защото вярвам, че те са плод от напътствията на Висшата ми Сила.