Подкрепете ни!




Наука14 февруари 2017

Златна изложба в Археологическия музей

10-а юбилейна експозиция показва находките от сезон 2016



Най-„златната"от досегашните годишни изложби може да се види в Националния археологически музей (НАИМ при БАН, ул. „Съборна" 2 – срещу Президентството) от 15 февруари до 19 март. В десетата юбилейна експозиция са включени най-много златни находки в сравнение с досегашните, защото през изминалия археологически сезон проучвателите са се натъкнали на необичайно многобройни артефакти от благородния метал. Показани са и най-старите сребърни предмети, откривани досега по нашите земи, а вероятно и в Европа – от пещерата Харамийската дупка.

По традиция изложбата "Българска археология 2016" представя теренната работа на специалистите през изминалата година с най-интересните находки и богат илюстративен материал. Както всяка година изложбата се открива тържествено вечерта на 14 февруари – Деня на археолога.

Тази година съорганизатори са 13 исторически и археологически музеи в страната, които предоставят находки от своите фондове. Включени са експонати от 18 обекта и постери за общо 50 - различни като вид и хронология, от ранната праистория до средновековието. Сред тях са продължаващите проучвания на пещера Козарника, праисторическите селищни могили Юнаците и Провадия-Солницата, скалният комплекс Глухите камъни, античните градове Аполония, Деултум и Сердика, първата българска столица – Плиска. Впечатляващи резултати и находки предоставят археологическите разкопки на надгробни могили край гр. Приморско и с. Изворово (Харманлийско) и спасителните проучвания на праисторическото селище Дамяница по трасето на АМ „Струма". 

Някои от най-впечатляващите находки са златни накити от с. Изворово, букел-амфора от скален комплекс Глухите камъни, сребърни накити от землището на с. Бенковски, златен комплект апликации за конска амуниция от землището на гр. Приморско, арибаловиден лекит с полихромна украса от землището на гр. Созопол. 


Златно мънисто 
Среден халколит (около 4600-4500 г. пр. Хр.). Селищна могила Юнаците, Пазарджишко 


Снимка: Г. Михайлов (c)

Въпреки малките си размери това мънисто е изключително интересно от гледна точка на познанията ни върху най-ранната металургия. То се отнася към средата на V хилядолетие пр.Хр. и е сред най-ранните известни до момента златни предмети в Европа и света.

Още за него – в Списание 8 от септември 2016


Костен антропоморфен идол с медни апликации
Късен халколит (4600-4200 г. пр. Хр.). Селищна могила Провадия-Солницата (5500-4200 г. пр. Хр.). 


Снимка: К. Георгиев (c)

Въпреки схематично представената форма фигурката впечатлява с прецизно изработените детайли, както и с медните украшения върху тялото. Вероятно изобразява основното женско божество през праисторията – Великата Богиня-майка.


Златни накити 
Средна бронзова епоха. Първа половина на ІІ хилядолетие пр. Хр. 
Могила до с. Изворово, община Харманли 


Снимка: Б. Бориславов (c)

Златното мънисто от снимката е особено впечатляващо заради сложносъставната си изработка с няколко техники. Открито е в Могила 3 на могилния некропол в землището на с. Изворово заедно с бронзова кама, сребърна халка и други златни мъниста. Мънистата са четири типа и най- вероятно са съставни елементи на един накит. С изключение на единия от типовете, който вече е откриван през 2008 г. в Могила № 1 на същия некропол, останалите са непознати досега.


Букел-амфора
Ранна желязна епоха. Скален комплекс Глухите камъни 




Снимка: Ю. Цветкова (c)

През 2016 г. в скален комплекс Глухите камъни е открита напълно запазена букел-амфора, покрита с дъното на друг съд. Амфората е с богата щампована украса и четири кухи букела с форма на пресечен конус. На плещите на съда, между букелите, са разположени четири овални гнезда, запълнени със смола, в които са били апликирани бели мраморни плочки. Букел-амфората няма паралели сред откритите в Тракия като форма и декорация. Депонирането на този съд и неговото съдържание най-вероятно е част от провежданите на това място култови практики. 


Сребърни накити - едноспирална фибула и пръстен
Средата на ІV – началото на ІІІ в. пр. Хр. Тракийски погребения в землището на с. Бенковски, община Кирково 
Снимки: К. Георгиев (c)

Сребърните накити са открити в едно от каменните струпвания от големи скални късове, проучени през 2016 г. в местността Речка, северно от с. Бенковски. В средата на каменното ограждение е разкрито гробно съоръжение с овална форма, частично изсечено в материковата скала. В него са били извършени две погребения, съпроводени с множество сребърни и бронзови гробни дарове – сребърни и бронзови фибули, пръстени, мъниста, сребърна диадема и др.


Златен начелник и комплект апликации за конска амуниция
320-280 г. пр.Хр. Златно съкровище от надгробна могила в м. Силихляр под връх Канара, землището на гр. Приморско 



Снимки: Исторически музей Приморско (c)

40 елемента от златни апликации за конска амуниция са открити непосредствено под настилката на гробното съоръжение. Вероятно съкровището е било депонирано в земята преди изграждането му. Комплектът съдържа: начелник, украсен с релефна глава на орел и геометрични орнаменти; наносник с кръгла форма, украсен с орнаменти от стилизирани растителни мотиви; четири кръгли плочки с релефна и ажурна украса, допълнена с псевдо-филигранни орнаменти; две продълговати плочки, украсени с ажурна и релефна украса, допълнена с псевдофилигранни орнаменти; тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма, украсени в основите си с изпъкнал ръб, покрит с псевдофилигран. По своите характеристики и особености на украсата съкровището от Приморско има близки аналогии с тези от с. Ивански и Сборяново. 


Чаша с релефна украса
I в. сл.Хр. Некропол на Аполония, Созопол 


Снимка: Г. Илиев (c)

Чашата е била сложена като погребален дар в гроб от римската епоха, изграден в камерата на по-ранна фамилна гробница, построена през елинистическата епоха. Релефната украса впечатлява както с прецизната си изработка, така и с фриза от персонажи от гръцката митология, който покрива цялото тяло на съда. Датировката на гроба, от който произлиза чашата, го поставя в периода на трайното установяване на римската власт по нашите земи, което е съпроводено с административното им включване в границите на Римската империя и обособяването им в отделни провинции.


Арибаловиден лекит с полихромна украса
Втора четвърт на IV в. пр.Хр. Некропол Аполония Понтика в м. Буджака, в землището на гр. Созопол 


Снимка: Руслан Стойчев (c)

Лекитът е съд, използван в тоалета за съхранение на благовонни масла. Оставянето му като гробен дар при погребения е обичайна практика на много места в Древна Гърция, засвидетелствана и в некропола на Аполония Понтика. Върху представения лекит от Аполония е изобразена битка на воин срещу два грифона – митични крилати същества с тяло на лъв и глава на орел, пазители на златото от далечния североизток на античния свят. Представеният сюжет е характерен за ІV в. пр.Хр., но е много рядко срещан при украсата на лекитите. 


Стъклен съд (лакримарий)
Краят на II–III в. Базилика „Св. София", гр. София 


Снимка: Ю. Мешеков (c)

Малкият стъклен съд е прекрасно запазен и впечатлява с изящната си изработка. Намерен е в зидан гроб, затворен с тухли, от некропола до базиликата „Света София". В гроба е било погребано малко дете, като съдът е бил поставен като гробен дар.


Пръстен с изображение на светец и патриаршески кръст, медна сплав
Втора половина на ХІІ – начало на ХІІІ в. Късноантична и средновековна крепост „Калята" край Якоруда 


Снимка Т. Димитров (c)

Пръстенът е мъжки с шестстенна плочка, в която е вписано схематично изображение на светец с двоен (архиепископски) кръст. Пръстени с аналогична форма на плочката се срещат през периода ХІ-ХІІІ в. на територията на Сърбия, България и Византийската империя. Известни са луксозни масивни златни екземпляри с надписи от територията на империята, датирани в ХІІІ в. 

Въпреки схематичния рисунък са възможни различни интерпретации относно идентифицирането на светеца. Късото облекло насочва към светец-воин, който държи в едната си ръка кръст, а в другата - може би меч. Друга възможност е върху плочката да е представен Йоан Кръстител, изобразяван често с двоен кръст. На този етап може да се твърди, че върху плочката е представен светец с кръст, чието изображение е имало апотропейна (предпазна) символика за собственика на пръстена.


Източник: НАИМ



Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си Наука

Заснеха растение, което „говори“ със съседа си

Учени успяха да разгадаят ефирната комуникационна мрежа между две стръкчета