Наука20 април 2017

За мъдрия един човешки живот е достатъчен

Епикур за сладостта на битието и кога да станем от масата

Епикурейството не е просто учение за всепозволеност, както си мислят мнозина. Древногръцкият философ Епикур (342 г. пр.н.е.-270 г. пр.н.е.) наричал своята теория „каноника", защото в основите ѝ е науката за критериите и каноните на истината. Епикур смятал усещанията за най-верния път към познанието. Щастието и удоволствието наистина са базата на епикурейството, но философът призовавал и за отказ от мимолетни радости с цел човек да достигне душевно спокойствие и телесно здраве. Някои наричат Епикур основоположник на емпиричното естествознание. Автор е на над 300 труда, но до нас са стигнали през хилядолетията само няколко негови писма до приятели и афоризмите му.

От всичко, което ни дава мъдрост, за да сме щастливи, най-голямо е приятелството.
Насладата – това е отстраняването на всякакъв вид болка. Където има наслада и докато я има, там няма болка, нито страдания.
Никоя наслада сама по себе си не е зло, но средствата за достигане на някои наслади създават много повече проблеми, отколкото удоволствие.
Справедливостта не съществува сама по себе си. Това е договор да не се причинява и да не се търпи вреда, сключен при общуването между хората и прилаган винаги в местата, където е сключен.
Желанията биват три вида. Едните са естествени и необходими, другите — естествени, но не необходими и третите — не естествени и не необходими, а породени от празни мисли.
Естествено право е правото на договор за ползите, целта на който е да не се причиняват и да не се търпят щети.
Случайността има слабо отношение към мъдростта. За случайността е способствал умът, както е правил винаги, както и ще прави докато е жив.
Вярата в безсмъртието е родена от жаждата на ненаситни хора, безразсъдно използващи времето, което природата им е отпуснала. Мъдрият ще намери начин да използва това отпуснато време, за да премине през всички кръгове на достъпните наслади. И когато удари смъртният час — наситилият се ще стане от масата, за да освободи място на другите гости. За мъдрия един човешки живот е достатъчен, а глупавият няма да знае какво да прави с вечността.
Богатството, което природата може да даде, е ограничено и достижимо, а богатството, изисквано от празните мисли се простира до безкрайност.
Необходимостта е бедствие, но не съществува никаква необходимост да се живее с необходимостта.
Най-страшното зло – смъртта, няма никакво отношение към нас, защото докато съществуваме – смъртта отстъпва, а когато тя идва – ние вече не съществуваме.
Който е праведен – в него има най-малко тревога, а който е неправеден е преизпълнен с огромна тревога.
Който познава пределността на живота, той знае как да се справи с болката от недостатъка и недоимъка като по този начин прави живота съвършен. Затова той не се нуждае от действия, водещи до борба.
Не може да се живее сладко без да се живее разумно, добре и праведно. Не може да се живее разумно, добре и праведно без да се живее сладко. На който нещо не му достига, за да живее разумно, добре и праведно, той не може да има сладък живот.
Всяка вечер се питай каква добрина си направил.
Поука вместо омраза, усмивка вместо презрение.
Богатството ни не е това, което имаме, а това, което ни радва.