Наука27 април 2017

Безполезно е да вървиш по път без сърце

Кастанеда напусна този свят преди 19 г. и отнесе със себе си множество мистерии

Той е боготворен от стотици хиляди почитатели и последователи. Книгите му са превеждани на много езици в милионни тиражи. Хулен и низвергнат е след няколко десетилетия, понякога от самите си бивши привърженици. В последните си години живее странно и потайно, в центъра на интереса му са магическите пасове. Журналисти и папараци го дебнат по петите, за да развенчаят славата му на жив класик. Най-яркият му персонаж, за който се водят научни спорове дали е измислен герой или реална личност – Дон Хуан Матус е една от енигмите в литературния свят от миналия век. Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда (25 декември 1925 г.- 27 април 1998 г.) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход. Автор е на „Пътуване към Икслан", „Учението на Дон Хуан", „Една отделна реалност", „Дарът на орела", „Огънят отвътре", „Силата на мълчанието", „Активната страна на безкрайността" и много други. Нека си припомним част от мъдрите слова на противоречивия, но харизматичен Кастанеда.

Ако не харесваш това, което получаваш, промени това, което даваш.
Всеки върви по свой път. Но все едно всички пътища водят на никъде. Значи, смисълът е в самия път и как да вървим по него… Ако вървиш с удоволствие, значи това е твоят път. Ако не се чувстваш добре – всеки момент можеш да свърнеш от пътя, колкото и далеч да си стигнал. И това ще бъде правилно.
Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: „Още не съм те докоснала".
Безполезно е да похарчиш целия си живт за един единствен път, особено ако този път няма сърце.
Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.
Не бъркай самотата с уединението. Самотата за мен е психологическо и душевно състояние. Уединението — физическо. От първото се затъпява, а второто - успокоява.
Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.
Мисля, че направих грешка, като допуснах да разбереш повече, отколкото позволяват възможностите ти за момента.
Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.
Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!
Защо не направиш хартиен човек в истински ръст, закачиш касетофон към него, който редовно да казва "АЗ", и я позиционираш в задния си двор, така, че да ти напомня какво си ти!
Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.