На 22 юни 1941 година, около 4 часа сутринта, германските войски нападат СССР, в същия ден война на Съветския съюз обявяват Румъния и Италия. Ето спомените на някои съвременници на този черен за Европа и света ден – от Молотов до генерал Жуков, от обикновени граждани на СССР до редници на вермахта. Спомените са събрани сайта на RT.
Вячеслав Молотов, Народен комисар на външните работи на СССР:
„Съветникът на германския посланик Хилгер, когато връчваше нотата, се просълзи“.
Анастас Микоян, член на Политбюро на ЦК:
„Членовете на Политбюро веднага се събраха при Сталин. Решиха, че трябва да се направи изявление по радиото във връзка с началото на войната. Разбира се, предложиха това да направи Сталин. Но Сталин се отказа — нека Молотов да направи изявлението, каза той. Разбира се, че това беше грешка. Но Сталин беше толкова смачкан, че не знаеше какво да каже на народа“.
Георгий Жуков, армейски генерал:
„В 4 часа и 30 минути сутринта, ние със С.К.Тимошенко пристигнахме в Кремъл. Всички извикани членове на Политбюро вече бяха там. Й.В. Сталин беше бледен и седеше зад бюрото си, държеше празна лула. Докладвахме обстановката и Сталин недоумяващо каза:
- Не е ли това провокация на немските генерали?
- Немците бомбардират наши градове в Украйна, в Беларус и Прибалтика. За каква провокация става дума... — отговори му Тимошенко. След известно време в кабинета бързо влезе Молотов:
- Германското правителство ни обяви война.
Сталин мълчаливо се отпусна на стола и дълбоко се замисли..."
Йосиф Гейбо, заместник командир на 46 авиационен полк:
„…Гърдите ми се стегнаха от студ. Пред мен имаше четири двумоторни бомбардировача с черни кръстове на крилата си. Даже си прехапах устната. Та това са „юнкерси“! Германски бомбардировачи Ю-88! Какво да правим?.. Хрумна ми и още една мисъл: „Днес е неделя, а в неделя немците нямат учебни полети". Излиза, че е започнала война? Да, война!“
Пьотр Котелников, защитник на Брестката крепост:
„На разсъмване ни събуди силен удар. Проби покрива. Оглушах. Видях ранени и убити, разбрах, че това не са учения, а война. Повечето войници в нашата казарма загинаха в първите секунди. Аз се втурнах след възрастните към оръжието, но не ми дадоха пушка.“
Нина Шинкарева, съветска гражданка:
„Живеехме в малко населeно място в Смоленска област. В този ден мама тръгна за съседното село да купи яйца и масло. Когато се върна, татко и другите мъже вече бяха отишли на война. В същия ден започна евакуацията на местните жители. Пристигна голям камион. Мама ни навлече – мен и сестра ми с всичките дрехи, които имахме, за да имаме и през зимата какво да облечем...“
Анатолий Вокрош, съветски гражданин:
„Живеехме в село Покров, Московска област. В този ден с децата бяхме решили да ловим на рекичката каракуда. Майка ми ме хвана на улицата, заръча ми първо да се нахраня. Влязох в къщата. Докато мажех мед върху филията, по радиото започна съобщението на Молотов за началото на войната. Като се нахраних, изтичах с момчетата на реката. Търчахме из храстите и викахме: „Войната започна! Ура! Ще победим всички!“ Ние абсолютно не разбирахме какво означава всичко това. Възрастните обсъждаха печалната новина, но не помня в селото да е имало страх и паника. Селяните се занимаваха с привичните си задължения. И в този ден, и в следващите, започнаха да пристигат от околните градове хората, които имаха вили из района“.
Николай Чебикин, съветски гражданин:
„22 юни беше неделя. Слънчев хубав ден! С баща ми копаехме с лопати погреб под лехите с картофи. Около 12 часа без пет минути сестра ми Шура отвори прозореца: „По радиото казаха, че сега ще има много важно правителствено съобщение! Оставихме лопатите и отидохме да го чуем. Говореше Молотов. Той каза, че германските войски вероломно, без обявяване на война, са нападнали страната ни. Нарушили са държавната граница. Червената армия води тежки боеве. И завърши с думите: „Нашето дело е право! Врагът ще бъде разбит! Победата ще е наша!“
Юрий Левитан, говорител в радиото:
„Когато в ранното утро ни извикаха в радиото, нас, дикторите, телефонните обаждания вече бяха почнали. Звъняха от Минск: „Вражески самолети над града“, звъняха от Каунас: „Градът гори, защо нищо не казвате по радиото?“, „Над Киев - вражески самолети“. Женски плач, тревога: „Наистина ли е започнала война...?“ И помня, че в този момент включих микрофона. Помня себе си, вътрешно се раздирах от вълнение, уж само вътрешно преживявах. Но когато произнесох думите „говори Москва“, почувствах, че не мога да кажа повече и една дума, буца заседна в гърлото ми. От апаратната ми чукат по стъклото — „Защо мълчите? Продължавайте!“ Стиснах юмруци и продължих: „Граждани и гражданки на Съветския Съюз…“
Манщайн, немски генерал:
„Още в първия ден ни се наложи да се запознаем с методите за водене на война на съветската страна. Един от нашите разузнавателни патрули, притиснат от врага, после беше намерен от нашите войски, беше нарязан почти на парчета и обезобразен зверски. Аз и моят адютант решихме да не се даваме живи в ръцете на противника.“
Блументрит, немски генерал:
„Поведението на руснаците дори в първия бой много се различаваше от поведението на поляците и съюзниците, претърпели поражение на Западния фронт. Даже в плътна обсада, руснаците се отбраняваха стоически“.
Йохан Данцер, артилерист:
„В първия ден, още тъкмо влизахме в атака, един от нашите се застреля с оръжието си. Стисна пушката си между коленете, лапна цевта и натисна спусъка. Така войната свърши за него в първия ден. И всички, свързани с нея ужаси – също“.
Хелмут Пабст, унтер-офицер
„Атаката продължава. Ние непрекъснато се придвижваме напред по територията на противника. Налага се непрекъснато да сменяме позициите. Адски съм жаден. Няма време и за една глътка. Към 10 сутринта вече бяхме опитни, обстреляни бойци, успели да видят не малко: изоставени от неприятеля позиции, обърнати и изгорели танкове и камиони, първите пленени, първите убити руснаци...“