Наука1 юли 2017

Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш

Ако щастлив вятър ни отвее един към друг, ще се поразходим отново из звездите

Жорж Санд (1 юли 1804 – 8 юни 1876) е литературният псевдоним на Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван. Нехарактерен за жена на своето време е стремежът ѝ към независимост. Тя всячески защитава правата на нежната част от човечеството да избират свободно любимия си. Тя се държи като мъж и се облича като мъж, пуши пури. Някои биографи я обявяват за майката на феминизма. Жорж Санд остава в историята със „Зима на Майорка", „Индиана", „Леон Леони", „Мопра", „Консуело" и много други. Писателката има топли връзки с Ференц Лист и Фредерик Шопен, с Алфред дьо Мюсе и Проспер Мериме. Води дългогодишна кореспонденция с Гюстав Флобер. Подбрали сме нейни цитати от писмата ѝ до приятели и любими мъже, както и от няколко нейни романа.

Безспорно — каза един ден дядо Бюло за мене — тя е много горда в любовта и много добра като приятелка.
Аз приемам вашето евангелие, когато то предписва да мислим на последно място за себе си и никак да не мислим за себе си, когато щастието на тия, които обичаме, изисква всичките ни сили.
Ако щастлив вятър ни отвее един към друг, ще се поразходим отново из звездите…
Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен.
Нека другите да свикват един с друг от мързел, и да прощават от равнодушие.
Не е нужно да знаеш всичко - достатъчно е да разбираш.
По-често животът прилича на роман, отколкото нашите романи на живот.
Този, който осъзнава своята невинност, той рядко стига до унижението да се оправдава.
Любовта може да извини всичко, освен стиснатостта.
Не можем да откъснем от живота си нито една страница, макар че с лекота можем да хвърлим в огъня цялата книга.
Не говори нищо лошо за когото и да било, ако не си сигурен в това, което казваш, а ако си сигурен – попитай се: защо го казвам?
Несподелената любов се различава от споделената, тъй както заблудата от истината.
Самотният е само сянка на човек, а нелюбимият – той е самотен навсякъде и сред всички.
Чувствата са били всякога по-силни от разсъжденията; когато съм искала да си поставя граници, те се оказваха безполезни. Двадесет пъти съм променяла мнението си. Аз вярвах най-вече във верността, проповядвах я, спазвах я, изисквах я. Нарушаваха я към мене, нарушавах я и аз. Но не чувствувах угризения, защото при изневерите си бях подчинена на някаква неизбежност, на стремеж към идеала, който ме тласкаше да изоставям несъвършеното за това, което изглеждаше по-близо до съвършеното…
Да се съпротивляваш на любовта означава да я снабдяваш с ново оръжие.
Трудът не е наказание; той е награда и сила, слава и наслаждение.
Аз не искам да знам как минава живота ти и каква роля играеш сред хората. Бих искала да не знам името ти. Скрий от мен душата си, за да мога да я смятам за прекрасна винаги...
Повярвайте ми, истинската любов е скрита от всички, истинските романтични връзки са тези, за които никой не подозира. Истинските страдания се преживяват мълчаливо и не се нуждаят нито от съчувствие, нито от утешения.
Скромността понякога произтича от преувеличена гордост.
Който е загубил сърцето си, е загубил всичко.
Брак без любов – това е доживотна каторга.
Съпружеството е приятно преди брака.