Подкрепете ни!




НаукаНиколай Сакарски / 4 март 2016

От Земята до Марс за 3 дни

Фотонната тяга ще ни позволи да изпращаме сонди към други звездни системи



Звучи като научна фантастика, но Филип Лубин от Университета в Санта Барбара, Калифорния смята, че може да превърне доскорошните мечти на писателите в реалност. В доклад, публикуван наскоро, Любин предлага коренно нов метод за предвижване на космическите апарати със скорост, равняваща се на ¼ от тази на светлината. Според създателя ѝ технологията би надминала значително сегашните двигатели, достигащи едва 3% от скоростта на светлината. Системата за придвижване, предлагана от него, използва мощни лазери на Земята, които задвижват апаратите чрез фотонна тяга.

Но как фотоните могат да задвижат нещо толкова голямо като космически апарат? Сайтът Science alert посочва, че въпреки липсата на маса, светлинните частици притежават енергия и инерция. При отразяването им се получава лек ефект на отблъскване. С достатъчно голямо соларно платно е възможно да се генерира необходимата енергия за постепенното „избутване" и сериозно ускорение на космически апарат.

Въпреки че все още моделът е далеч от работещ прототип, изчисленията на Лубин и неговия екип показват, че фотонната тяга може да придвижи 100-килограмов космически апарат до Марс само за 3 дни. Голяма совалка с екипаж би достигнала червената планета едва за месец – поне 5 пъти по-бързо, отколкото с най-мощната ракета на НАСА, разработвана в момента. Показателно за сериозните перспективи е, че самата американска космическа агенция финансира проекта.

Най-голямо предимство на новата система обаче е свързано с възможностите за междузвездно пътуване. На далечни разстояния космическите сонди, задвижвани с лазер, биха могли да развият дори по-голяма скорост и да ни отведат отвъд нашата слънчева система. Такива апарати биха достигнали до най-близката ни звезда – Алфа Кентавър, само за 15 години, несравнимо по-кратко от останалите актуални технологии. 

„Едно от най-големите предизвикателства пред човечеството е опознаването на други звездни системи и, рано или късно, търсенето на форми на живот, чрез дистанционно изследване. В радиус от 20 светлинни години от Слънцето има над 150 звезди. Разполагаме с изключително богата среда за изследване. Преди десет години това би било чиста фантазия. Но вече не е така", заявява Лубин в своя доклад.

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано