НаукаДоротея Донова / 8 юли 2016

Какво ни „каза“ сателитът „Хитоми", преди да изчезне завинаги

За малкото си време в Космоса апаратът засне супермасивна черна дупка на 250 млн. светлинни години от нас

„Хитоми", преведено буквално, ще звучи като „зеницата на окото". Това поетично име носеше рентгенов сателит, изведен в Космоса на 17 февруари тази година. Неговата цел бе в продължение на години да изучава галактичните купове, да ни изпраща информация за изкривяването на време-пространството около черните дупки. Но само месец по-късно контактът със сателита бе прекъснат и той излезе от контрол. „Хитоми" бе създаден в сътрудничество между НАСА, японски екипи и други участници, сред които университетът Кеймбридж във Великобритания.

Галактическият куп Персей, заснет от сателита „Чандра" на НАСА. Върху снимката са насложени данните от „Хитоми".

Изображение: Hitomi Collaboration/JAXA, NASA, ESA, SRON, CSA

Преди да се разруши, сателитът успява да събере любопитни за учените данни от Персей. Това е най-яркият звезден куп, съдържащ хиляди галактики и намиращ се сравнително недалеч от Земята. Но той не просто е съставен от галактики, а между тях е разпръсната гореща плазма, която може да се наблюдава с такъв тип телескопи.

Вляво: галактиката NGC 1275, най-забележителният „участник" в „Персей". Вдясно: галактичният куп, заснет в рентгеновата част от спектъра. Изображението показва нагорещената плазма, обгръщаща галактиките. Снимка: НАСА

Успехът на „Хитоми" е в това, че сателитът успява да заснеме в рентгеновата част от електромагнитния спектър активността на горещите газове, намиращи се в сърцето на Персей. При това с несравнима точност – 50 пъти по-добре от предишните подобни устройства.

Оказва се, че в центъра на звездния куп има супермасивна черна дупка, която „черпи" големи обеми горещи газове от околното пространство. Този тип обекти ограничават формирането на нови звезди, като поддържат високата температура на газовете. Това обяснява защо именно в тази част от Персей се наблюдават по-малко новозараждащи се звезди. За изненада на астрофизиците газовете се движат с относително ниска скорост - около 160 километра в секунда.

Измерването на турболенцията и движението на такъв газ е важно и защото размерът на галактическите купове ни дава шанс да получим повече данни за параметрите и структурата на Вселената, казват изследователите.

Браян Макнамара, професор по физика и астрономия, добавя: „Наблюденията на „Хитоми“ върху Персей ни казват, че измерването на размера на далечен галактически куп понякога е възможно дори с по-голяма точност от това на нашия собствен Млечен път."

Хитоми преди излитането си през февруари. Снимка: JAXA

Учените поемат вината си за несполуките на „Хитоми“. Те признават, че бързото му излизане от строя се дължи на човешка грешка в управлението. Въпреки малкото време, прекарано в Космоса обаче, японският сателит успява да събере достатъчно точна информация, която предстои да бъде анализирана докрай.

Следващият подобен сателит ще бъде полети през 2028 година от Европейската рентгенова обсерватория Athena.

Източници:

historynakratko.blogspot.bg

bbc.com

mirror.co.uk

vice.com