И все пак Плутон е планета

Независимо че престижни научни организации казват друго, Плутон си е планета!

Такива са и Европа (спътник на Юпитер), нашият спътник - Луната, и още над 100 обекта в нашата слънчева система, на които досега беше отказван този статут заради предишното определение за планета. Това твърди Кърби Ръньон от университета „Джонс Хопкинс".

Дефиниция, одобрена от Международния астрономически съюз (МАС) през 2006 г., изключи Плутон от планетите и така свали досегашния им брой в нашата Слънчева система от девет на осем. Промяната е предмет на разгорещени дебати оттогава та до днес.

Леденият скалист Плутон е най-малката от деветте планети, диаметърът му е под три четвърти от този на Луната и близо една пета от на Земята. Въпреки това, според Ръньон, на повърхността на Плутон се случва всичко, което става на една планета. „Няма нищо непланетно в него!", настоява ученият.

Неговият докторат е върху променящите се пейзажи на Луната и Марс. Той ръководи група от шестима автори от 5 научни институции, която изработва нова дефиниция за планета. Всички са членове на екипа, който стои зад мисията до Плутон „Нови хоризонти", осъществявана за НАСА от Лабораторията по приложна физика на университета „Джонс Хопкинс". През пролетта на 2015 г. космическият апарат „Нови хоризонти" прелетя на 8000 мили от Плутон (на около 4.67 милиона мили от Земята) и изпрати първите близки снимки, правени някога на планетоида. 

При изработването на нова дефиниция за планета Ръньон и колегите му се фокусират върху качества, присъщи на самото небесно тяло, вместо на външни фактори като орбита или обекти около него. Те определят планетата като масивно тяло, което никога не е претърпявало ядрена реакция и което има достатъчно гравитационна тежест, за да поддържа приблизително овална форма. Дори и да е издуто на екватора от сили, създадени от собствената му гравитация и влиянието на звезда и/или близа по-голяма планета. 

Дефиницията се различава от тази на Международния астрономически съюз, включваща три елемента, която обаче не взема предвид заобикалящата среда на небесното тяло. Тази част от формулировката от 2006 г. – която изисква планетата и нейните спътници да се движат сами по своите орбити – изключваше Плутон. Иначе той „пасва“ на дефиницията на МАС – обикаля около Слънцето и е достатъчно масивен, така че гравитационните сили са го направили объл. Изследовател от мисията „Нови хоризонти" обръща внимание, че дефиницията на МАС изключва също и Земята, и Марс, и Юпитер, и Нептун, които споделят орбитите си с метеорити.

Предложената нова геофизична дефиниция изключва звездите, черните дупки, астероидите и метеоритите, но включва почти всичко останало в нашата Слънчева система. Така „раздува“ броя на планетите от 8 до приблизително 110.