ЛюбопитноМаксим Караджов / 6 октомври 2014

Невидим мъжки глас ме съветваше към върха

Алпинистът Боян Петров разказва невероятната си история по пътя към свещения Канчендзьонга

Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. в софийския квартал Княжево. Баща му е помощник режисьор в кукления театър, а майка му, родом от Перущица, е художник. Алпинистът е завършил зоология и екология в Софийския университет и работи в Националния природонаучен музей на БАН. Женен е, има дъщеря и син. Това лято Боян изкачи три осемхилядника – Канчендзьонга, Броуд пик и К-2. На втория и третия стъпи за 8 дни, което бе признато за световен рекорд!

От девет години Боян Петров е в плен на най-свирепия връх на планетата – К-2 (8611 м). Невидимата връзка между тях пламва през 2005 г., когато заедно с Дойчин Боянов е по склоновете му. Тръгват около полунощ от лагер 4, времето е тихо, двамата катерят устремно нагоре, убедени, че ще го качат. Изневиделица се завихря жестока буря и са принудени да се откажат, за да оживеят.

Биографията на К-2 е мрачна - всеки четвърти загива и едва 330 души са допуснати до челото му. За сравнение - Еверест е изкачен от близо 6000 души.

Оттогава Боян сънува К-2 и таи надежда да го види отново. Щеше да тръгне към него миналото лято, но... претърпя катастрофа с мотора си - блъсна го кола, счупи крак, сложиха му метални пирони... А и е диабетик, и то на инсулин.

Тази пролет, беше към края на март, се втрещих, когато го видях да тича като щур нагоре по просеката на стария лифт Княжево-Копитото. „За къде се готвиш?", попитах го. „За К-2" - отвърна ми тихо той. „Ама вече махна ли пироните от крака?" Боян се усмихна дяволито, потупа с ръка болния крак, сякаш да го окуражи и каза: „С пироните съм, като се върна, ще ги махам".

Месец по-късно се чу, че преди К-2 той планира да качи Броуд пик (8047 м), но и третия по височина връх в света – Канчендзьонга (8586 м). Амбицирано и безразсъдно, колкото си щеш!

Зла мистерия витае около този Канчендзьонга – по склоновете му загиват почти всички жени, дръзнали да го качат. И то алпинистки от световна величина.

Първата британска експедиция, тръгнала към върха през 1953 г., иска разрешение от махараджата на Сиким, на чиято територия е подходът от юг, но получава следния отказ: „Върхът е свещен и ако бъде осквернен, това ще предизвика смут". Първото изкачване на главния връх е дело на британска експедиция през 1955 г. Първият пълен траверс на четирите върха от короната му е направен от силна експедиция от Съветския съюз през 1989 г.

Оттогава по склоновете му започва поредица от трагични инциденти, свързани предимно с жени. Първа стъпва на върха англичанката Джанет Харисън през 1998 г., която година по-късно загива на Даулагири (8167 м). Легендарната полякиня Ванда Руткевич, покорила преди това 8 осемхилядника, е намерена на 30 м под върха.

Българката Йорданка Димитрова атакува Канчендзьонга заедно с Борислав Димитров през 1994 г. Той се отказва от атаката и тя тръгва сама нагоре, за да изчезне в бялата пустош. След нея и елитната руска алпинистка Екатерина Иванова не се връща от върха. Черната статистика вразуми катерачите от цял свят и днес изискването е да не се стъпва на най-високата му точка, а да се остане на 2 м под нея.

В Непал, Бутан и в индийския щат Сиким се смята, че върхът е обладан от божество, което не понася женски вибрации. Звучи странно, но и днес в православната Света гора на Атон не се допускат жени, а дори домашни животни от женски пол.

Боян Петров атакува съвсем сам свещения връх на 20 май. Ето какво разказа той единствено пред Списание 8:

- Бояне, имаш ли обяснение защо загиват предимно жени на Канчендзьонга?

- Наистина това е върхът, отнел живота на много жени - елитни алпинистки. Докато аз бях там през май, загина индийска катерачка. Алпинисткото обяснение е, че разстоянието от щурмовия лагер до върха е ужасно дълго и обикновено загиват от изтощение на връщане от върха. Данчето Димитрова не се знае кога е загинала – качване или на слизане, защото Боби Димитров (свръзката й – б.а.) се е отказал да катери и се е прибрал.

- Има правило алпинистите да не стъпват на самия връх. Ти спази ли го?

- Да, уважих традицията и останах на 2 м под най-високата точка. На нея обаче имаше забити знамена и флагове – значи някой все пак е нарушил тази традиция. В Сиким това се счита за неуважение към боговете и правителството е забранило изкачването на върха от тяхна територия.

- Канчендзьонга беше ли с нещо по-различен от другите два върха, които изкачи това лято?

- Само там получих халюцинации, кислороден глад на мозъка. Чувах гласове, имах видения, все неща, които не се случват, но са в мозъка ти и се проектират пред теб.

- Какво точно се случи?

- Следвах глас от човек, който го нямаше. Оставах с впечатлението, че той се движи на 5 метра пред мен, но не можех да го видя.

- Какво ти казваше гласът?

- Той ме съветваше единствено: „Давай, давай, още малко!"; „Ето, не остана" – и казваше колко има още до върха. Гласът ми действаше като допълнителен стимулатор, беше мъжки, но беше непознат. Чувах го през цялото време.

- А този съвет правилен ли беше в ситуацията, в която го чуваше?

- Да. Даваше съветите си на съвсем точните места. Все едно някой ме гледа от трибуна и ми дава акъл, виждайки ме какво правя. Като се смъкнах в щурмовия лагер на 7900 м, гласът изчезна. Там вероятно „нахраних" мозъка си с кислород.

- А ти вслушваше ли се в съветите на този глас?

- Да. Слушах го. Няма друг около теб, а ти сам в себе си се чувстваш слаб, с отслабена психика.

- В този момент си свръхконцентриран и нещо второ в теб се включва за да помогне – може ли така да се каже?

- Да. Но не винаги халюцинацията ти помага. През 2009 г. имах халюцинация в палатката на загинал испанец. Той беше изчезнал и не се знаеше къде е загинал. Спейки в палатката му, се събуждах и някой ми казваше, че примусът ми ври и нещо изгаря. Рипвах стреснат от ужас, че съм забравил примуса да гори, но се оказваше, че нямаше нищо такова.

- Като учен - зоолог от БАН, имаш ли обяснение на тези аномалии?

- Това са най-често описваните случки от алпинистите. Райнхолд Меснер е рекордьор по халюцинации и той ги описва в книгите си. Вероятно те са резултат от собствените ти мисли предния ден или предните 2-3 часа.

- Нещо, извиращо от подсъзнанието, което също се стреми да помогне в трудната ситуация, така ли?

- То е подсъзнание със сигурност, но кога ще ти дава положителни съвети и кога заблуди... Факт е, че гласът, който ме съветваше, беше само на Канчендзьонга, защото после на Броуд пик и на К-2 нямах такива преживявания.

- И после не се уплаши от свирепия К-2?

- Тръгнах към К-2 напълно спокоен, все едно отивах на среща със стар познат. Просто го чувствах този връх – той не беше за мен страшен противник, а като нещо, като състояние, с което съм се срещал и го познавам. Това много ме отпусна психически. А и после всичко се разви по план и времето – също беше благосклонно при щурма на К-2.

- Постижението ти се оцени като световен рекорд: стъпване на два осемхилядника (Броуд пик и К-2) в рамките на 8 дни. Каква е твоята рецепта в подготовката?

- Като княжевец аз имам изключително предимство. С Дойчин Боянов тренираме по един и същи начин – бягане от Княжево до Копитото под стария лифт. Това е най-стръмният скат. Пълня две туби по 5 л с вода, слагам ги в раницата и тичам нагоре. Рекордът ми е 41 минути, а средно го вземам за 44-45. Така тренирам два пъти седмично плюс едно качване до Черни връх през Златните мостове и обратно – общо 35 км. А и никога не ползвам асансьор. Катеренето по стълбите 4-5 етажа е добър начин да раздвижиш кръвта за кратко време. В Полша например нямат високи планини и алпинистите там тренират по стълбите на високи по 25-30 етажа сгради.