Езикът, в който няма „аз“ и „ние“

Алекс Зидарова

„Нека вземем местоименията „аз", „ти" и „ние". Може ли нещо да бъде по-елементарно и естествено от тях? Разбира се, никой, който е учил чужди езици, не би предположил, че подобни думи са продиктувани от природата, но изглежда невъзможно съществуването на език, който да няма самите концепции“, казва Гай Дойчер. „Да кажем, че докато разглеждаме дневника за пътешествията на въображаем господин, попадаме на твърдението, че в езика тагауонски няма дума, която да съвпада с „ние". Вместо това описващият заявява, че тагауонският има три различни местоимения: кита, което значи „само ние двамата, аз и ти", тайо, което ще рече „аз, ти и някой друг" и ками - „аз и някой друг, но не и ти". След това авторът на дневника описва колко са заинтригувани носителите на езика да чуят, че за тези три напълно различни концепции английският използва само една мъничка дума – we. Истината е, че тагауонският съществува и това е езикът на някои племена от Филипините“.

Всеки човек е наясно, че на други езици нещата няма да имат същите имена, но по-трудно е да осъзнаем, че понякога се различават не само думите, а и концепциите зад тях. Както Гай Дойчер обяснява в откъса по-горе, може да имаме сходни концепции, които обаче крият и ключови разлики. А за да говори човек на чужд език, той трябва да се съобрази с тези леки нюанси в значението. Това поражда един важен въпрос, а именно – променя ли се начинът ни на мислене в зависимост от езика, на който мислим?

Съществуват две основни теории, опитващи се да отговорят на този въпрос.

Според Теорията за универсалната граматика отговорът е „не", а най-известният ѝ застъпник е Ноам Чомски. Той смята, че у хората е генетично заложено да развият речта си по определен начин, поради което в основата на всички езици стои еднаква граматика, въпреки някои дребни различия. Според него бебетата не се раждат с мозък като платно, което родителите тепърва предстои да изрисуват, а притежават вродено предразположение към някой човешки език, а не например към птиче чуруликане. Това пък е резултатът от хиляди години еволюция, чиято цел е била да осигури на хората сигурно оцеляване. Тъй като ние сме стадни животни, се нуждаем от комуникация. Според Чомски тази комуникация се базира на една основа, въпреки че разполага с различни разновидности диалекти. Да, суахили и английският нямат общо в лексиката, но според теорията за универсалната граматика двата езика споделят много общи черти. Като доказателство Чомски привежда примера за това как когато някой учи нов език, бил той бебе, проговарящо майчиния си език, или пенсионер, захванал се с мандарин, този човек се сблъсква с ограничен брой изречения. Това обаче не значи, че може да комуникира единствено с този набор. Напротив, и двамата биха били способни сами да съставят свои изречения, но едва когато научат езика. Това и предполага наличието на вродено преразположение.

От друга страна, според хипотезата на Сапфир-Уорф, позната още като Хипотеза за лингвистичната относителност, различните народи, племена и общности възприемат света по свой начин и поради тази причина мислите на човека се променят в зависимост от езика му. Най-очевидният пример са цветовете. За нас синьото е синьо и тъмнозеленото е тъмнозелено, а освен ако не сме далтонисти, не бихме имали проблем да различим двете. Част от населението на Гвинея обаче говори на език, познат като дани. За тях има само две думи, означаващи цветове – мили (за студените) и мола (за топлите цветове). Това, разбира се, не значи, че тези хора виждат само два цвята. Напротив, те умеят да различават същите цветове, които и ние. Според изследвания обаче, за тях е много по-лесно да видят контраста между мили и , отколкото да открият разлики в нюансите. С други думи, докато ние веднага ще видим кое е синьо и кое - тъмнозелено, на говорещите дани ще им е необходимо малко повече време. 

Друг пример е индианско племе, което няма думи за „дясно“, „ляво“, „отпред“ и „отзад“ и вместо това описва местоположението с четирите посоки на света. Например докато ние бихме казали, че Петкан е пред къщата, за тях той би бил на изток от къщата, но от тази информация те не могат да разберат дали е пред вратата, срещу стената или до прозореца. Именно тези малки различия в езиците отразяват особеностите във вижданията на света на различните племена, народи и общности. Тъй като ние, хората, мислим с думи, езикът, на който го правим, неминуемо влияе на посоката и границите на нашите разсъждения... Например за това дали ще обърнем внимание на нюансите на морето или на пясъчната лилия до него... 

Източници:

Гай Дойчер. "През езиковото стъкло: Защо светът изглежда различно в различните езици?" Internet Archive, 2010

 

Университет Макгил. "Универсалната Граматика на Чмоски." Le Cerveau à Tous Les Niveaux