Наука17 октомври 2017

Кръщаването с огън – тест за реалност

Карл Юнг за духовния проблем на модерния човек

Да бъдеш "неисторически" е Прометеев грях и в този смисъл съвременният човек живее в грях, пише Карл Юнг в труда си „Съвременният човек в търсене на душата". Едно по-високо ниво на съзнание е като един товар от вина, смята Юнг. Но само човек, който е надраснал стадиите на съзнание, принадлежащи на миналото, и изцяло е изпълнил задълженията, посочени от неговия свят, може да постигне пълно съзнание за настоящето. За да направи това трябва да е здрав и ефикасен в най-добрия смисъл - човек, който е постигнал колкото другите хора и дори малко повече. Точно тези качества му позволяват да спечели следващата, най-висока степен на съзнание, е мнението на великия психолог.

Съвременният човек, човекът, който е в непосредственото настояще, в никакъв случай не е средният човек. Той е по-скоро човек, който стои на един връх. на самия край на света, пропастта на бъдещето е пред него, над него е небето, а под него - цялото човечество с история, която се губи в първобитните мъгли...
Човекът на непосредственото настояще - се среща рядко... Защото да си изцяло в настоящето означава да си изцяло осъзнат за съществуването си като човек, това изисква най-интензивно и екстензивно съзнание с минимална несъзнаваност. Трябва ясно да се разбере, че само фактът на живот в настоящето не прави човека модерен, защото в такъв случай всеки жив сега ще бъде модерен. Съвременен е само този, който е напълно осъзнат за настоящето.
Човекът, който можем справедливо да наречем "модерен", е самотен. Той е такъв по необходимост през всички времена, защото всяка стъпка към по-пълно съзнание за настоящето го отделя още повече от неговото първично "мистично съучастие" с хората - от потъване в общата несъзнаваност. Всяка стъпка напред е акт на откъсване от тази всеобща първична несъзнаваност, която обхваща почти изцяло човешкия род. Даже в нашите цивилизации хората, които формират, говорим психологически, най-ниския слой, живеят почти толкова несъзнавано, колкото и примитивните раси. Тези от успяващия слой показват едно ниво на съзнание, което отговаря на началото на човешката култура, докато тези от най-висшия слой имат съзнание, способно да бъде в крак с живота от последните няколко века. Само човекът, който е модерен в нашия смисъл на думата, наистина живее в настоящето; само той има ежедневно съзнание и само той намира, че начините на живот, които отговарят на по-ранни нива, са му станали досадни. Ценностите и стремежите на тези минали светове вече не го интересуват освен от историческа гледна точка.
"Модерният" човек е съмнителен и подозрителен и винаги е било така, даже и в миналото.
"Днес" стои между "вчера" и "утре" и образува връзка между миналото и бъдещето; то няма друго значение. Настоящето представлява процес на преход и само този човек може да се нарече модерен, който е осъзнат в този смисъл.
Всяко добро качество има своята лоша страна и нищо, което е добро, не може да дойде в света, без директно да предизвика съответно зло. Това е един печален факт. Съществува опасност съзнанието на настоящето да доведе до приповдигнатост, основана на илюзия; илюзията, че ние сме кулминация в историята на човечеството, постижение и краен продукт на безброй векове. Ако мислим така, трябва да разберем, че това представлява едно гордо признаване на нашия упадък: и също че сме разочарование за надеждите и очакванията на времената. Да помислим за следване на християнските идеали близо две хиляди години и вместо завръщане на месията и едно райско хилядолетие се появява Втората световна война между християнските народи с нейната бодлива тел и отровен газ. Каква катастрофа на небето и на земята!
Пред такава картина може би е добре отново да станем смирени. Вярно е, че модерният човек е кулминация, но утре той ще бъде надминат; наистина е краен продукт на вековно развитие, но в същото време е най-голямото разочарование за надеждите на човешкия род. Модерният човек знае това. Той е видял колко плодотворни са науката, технологията и организацията, но също и колко катастрофални могат да бъдат те. Видял е също и добронамерени правителства, които толкова съвестно павираха пътя към мира на принципа "по време на мир се готви за война", че Европа почти се превърна в руини. Колкото за идеалите, братството между хората, християнската църква, международната социална демокрация и "солидарността" на икономически интереси, те пропаднаха за сметка на кръщаването с огън - тест за реалност.
Днес, петнадесет години след войната, ние наблюдаваме отново същия оптимизъм, същата организация, същите политически аспирации, същите фрази и лозунги. Как можем да не се страхуваме, че те неизбежно ще доведат до нови катастрофи? Споразуменията за незаконни войни ни правят скептични, въпреки че им пожелаваме успех. На дъното, под всяка подобна палиативна мярка, стои разяждащо съмнение. Не смятам, че преувеличавам, като казвам, че модерният човек преживя един почти фатален шок и в резултат изпадна в дълбока несигурност.