НаукаГеорги Караманев / 17 октомври 2011

Италианките като българките

Мащабно проучване даде още информация за гените ни, сега продължава с тези на предците ни

Гените на българина или кои сме ние всъщност. Тези два въпроса, които имат много общо помежду си, винаги са провокирали интереса на Списание 8, а и на редовните му читатели. Затова и нямаше как най-новото проучване за ДНК да не привлече вниманието ни. Срещаме се с акад. Ангел Гълъбов от БАН и проф. Драга Тончева, шеф на Катедрата по генетика на Медицинския университет в София – ръководители в най-новото мащабно генетично изследване, проведено у нас. То е по българо-италиански проект, като в първата си част проучва митохондриалната ДНК – тази част от гените, която се предава от майката на всичките й деца.

В България събирането на пробите са осъществили екипи на Военномедицинската академия. Изследвана е кръвта на 855 души, които се самоопределят като българи или българомохамедани – в проучването не участват етническите малцинства. Извадката е в пъти по-голяма от всички други подобни изследвания, правени у нас, казва акад. Гълъбов.

Кръвните проби са анализирани за наличието на 45-те основни хаплогрупи

– гените, натрупали различни мутации по време на хилядолетията човешка история. Самото изследване е на Университета в Павиа – един от най-реномираните центрове в тази област в света.

Проф. Драга Тончева

След като групите били обобщени, разпределението им е съпоставено със страните, в които е правено подобно изследване, като най-мащабни са данните от Италия, Шотландия, Испания. Заради по-големи различия и достатъчно голям обем Италия е разделена на 4 части, а като отделни от самите гърци групи се отчитат жителите на Крит, Родос и Лемнос. От съпоставката били изключени някои хаплогрупи, типични за китайците и японците например, които не биха могли да са от полза в сравнението.

В резултат се получава и координатната система, на която ясно личи кои народи имат близки гени, кои – съвсем различни, и идва време за интерпретацията. Картата е уникална, защото дава възможност за точно сравнение между популациите – методът за съставяне е единен за цял свят.

Като цяло в рамките на страната ни населението е много еднородно –

няма сериозна разлика

в профила на хората

от различни части на България,

става ясно от резултатите. ДНК ни е близка до тази на повечето славянски страни, но съществуват и разлики – именно това дава основание акад. Гълъбов да ни нарече „особени славяни". В групата на „най-славянските" държави попадат Полша, Русия, Словакия, Чехия, Босна. Не можем да се съпоставим със западните си съседи, тъй като в Сърбия проучване не е правено. В Македония изследването е имало много скромен обхват и е осъществено само с цел да докаже близостта на съседите ни до народа на Александър Велики, обяснява ученият.

В отделна, много близка група помежду си са Германия, Шотландия, Австрия, Швейцария, Уелс, Норвегия, Швеция, Дания – почти всички народи от западните части на Европа.

Останалите данни четете в Октомврийския брой на Списание 8.