Как да размърдаме мързеливия мозък

Забелязали ли сте, че колкото повече остарявате, толкова по-малко ви влече идеята да се захванете с някаква дейност, която не ви е позната или е свързана с повишена концентрация и усвояване на нови навици? Може би вече ви е известно, че четенето на вестници, рутинната работа, общуването с приятели, които ви разбират добре, ходенето в любимия ресторант, гледането на любимия сериал  – всички тези неща водят правят по-мързелив вашия мозък...

Мозъкът ви по начало е мързелив тип (както и вие). И се опитва да понижи потреблението на енергия, необходимо за една или друга дейност като създава своеобразни „макроси“ — програми, които вие изпълнявате по шаблони. Биологът Ричард Симон в началото на миналия век е нарекъл тези шаблони „енграми“ — физически навик или отпечатък в паметта, оставен от повторно въздействие на дразнителя. Можем да си представим енграмите като пътечки, които невроните прокарват в нашия мозък, когато дълго време изпълняваме едно и също действие. Колкото по-дълго го извършваме, толкова по-малко енергия харчи мозъкът. Понякога пътечките се превръщат в магистрали, като например при онзи китаец, който събира колода карти по-бързо от робот. От една страна това е отлична суперспособност – наистина, защо да се харчи излишна енергия за еднотипни действия? Но от друга – тя понижава пластичността на мозъка. Колкото повече използвате енграми, толкова по-малко работят ганглиите. Тяхната основна функция е да изработят невротрасмитера ацетилхолин, който помага на невроните да „прокарат" нови пътечки в полето на информационния шум в главата ви. Включително и да прочетете тази статия.

Спомнете си. Ако вие пътувате всеки ден в продължение на половин година по един същи маршрут, действията ви се автоматизират и едновременно с пътуването можете да извършвате спокойно и други дейности – да слушате музика, да четете, да отговаряте на пощата си, да чатите в месинджъра. Не ви трябва ацетилхолин, за да изберете какво ще хапвате в любимия си ресторант, защото знаете менюто наизуст. Зад фалшивата усмивка на приятеля си вие виждате тревогата му и не е нужно да се напрягате, за да разшифровате комуникационните сигнали. 

Пластичността на мозъка трябва да се поддържа и тренира. Представете си, че мозъкът ви е бетон, който след известно време ще се втвърди. Огледайте се наоколо. Пълно е с възрастни хора, които не могат да се научат да ползват мобилни телефони, микровълнови фурни и електронни часовници; които възприемат „на нож" всяко ново нищо в живота си. В продължение на десетилетия те са извършвали еднотипни действия и са ползвали едни и същи мисловни шаблони.  „Пътечките“ в главите им са се превърнали в дълбоки тунели и каньони и да преминат по тях в съседната пещера вече е почти невъзможно.

 

Наблюдавайте се. Ако почувствате дискомфорт, че любимият ви сайт си е сменил интерфейса, ако любимата ви марка кисело мляко изчезне от магазина, уловете чувството и го разнищете. Опитайте нови марки кисело мляко или започнете да си квасите у дома. 

Не препрочитайте вече прочетени книги. Цикленето върху едно и също лишава мозъка от гъвкавост.

Не гледайте отново вече гледани филми. Помнете за тунелите... При толкова дълго набивани вкусове може да дойде момент, в който ще престанете да харесвате изобщо нещо от новите заглавия.

Търсете нови маршрути, пътища, магазини, алеи, театри, изложбени зали...

Търсете нови музикални стилове.

Учете чужди езици. 

Сменете радиостанцията, която слушате от години.

Търсете нови приятелства и запознанства. 

Родете си деца, осиновете или станете приемни родители.

Всичко, което е едно дете – галактика от любов и хаос, ще изпълни дните и нощите ви. Освен че сърцето ви ще е преизпълнено със светлина и себеотдаване, мозъкът ви ще работи на пълни обороти десетилетия наред докато расте пред очите и в ръцете ви най-ценното цвете на планетата – детето. 

Вземете си куче. Поведението и навиците му ще разбият на пух и прах закостенелите ви разбирания за рутина и спокойствие. 

Престанете да критикувате и съдите. „Отвратителен дизайн!“, „Грозен сайт!“, „Ужасно неудобни кресла!“ — тези клишета, които чувате от хората около вас или изричате самите вие, са индикатори за съпротива към промените, неочаквано настъпили в живота и делника ви. Промени, които вие, най-често не можете да спрете или измените. Или можете, но с цената на много усилия, които не си струват. За мозъка ви промените са благодат, те го мотивират да продължава усилено да работи в новите реалности. 

Спрете да лепите етикети върху хората. Това е твърде удобно – вместо да се опитате да разберете човека срещу вас, анализирайки мотивите му за дадена постъпка, да се поддадете на слабостта си и просто да го заклеймите, като го категоризирате в един или друг психологически типаж. (Изневерила на мъжа си? Гадина! Пийва с приятели често? Алкохолик! Раздразнителен и отнесен е? Явно се друса! Моли се и медитира? Абсолютно куку...)

Експериментирайте с ароматите. Спрете да купувате една и съща марка парфюми и свещи с познат мирис. Не забравяйте, че ароматите създават асоциации и с до болка познатия мирис на ванилия и лавандула в главата ви изникват до болка познати мисли и умозаключения, свързани с тях. Отново нямаме новина...

Източник