Светът в теб27 септември 2016

Любимите песни на егото

Новият хит е духовната горделивост

Нищо не знам, но знам това това по-добре от другите.
Нося маската на духовно извисената личност и очаквам в отговор уважение и почит.
Аз съм необикновен човек, дори само затова, че всеки човек е необикновен. Но аз съм изключително необикновена личност. Всъщност съм избран като Нео от „Матрицата".
Аз израствам духовно, само за да се гордея със себе си повече.
Понякога избягвам употребата на „аз“, за да изглеждам освободен.
Снизходително се съгласявам с другите, за да им покажа, че и те, простосмъртните, най-сетне са се докоснали до „истината“, която на мен ми е известна мнооого отдавна.
Имам редкия талант много точно да търся и намирам недостатъците и грешките на другите хора, за да мога на фона на техните провали да се порадвам на своето несъмнено превъзходство.
Раздавам самодоволни съвети като всезнаещ гуру, за да покажа на непросветените колко съм висок и колко ниски са те със своите второразредни преживявания.
Изразявам мнението си като вселенска истина, за да разберат простосмъртните най-сетне колко съм велик и колко жалки са те в безсмисленото си сиромашко битие.
Мечтая за златен трон и заслужени велики почести за моята „велика“ персона.
Хленча колко тежък е животът, за да разберат останалите колко „святи“ са страданията ми и да се светнат най-сетне, че заслужавам дълбоко уважение.
Понякога ставам всезнаещ генератор на концепции, взети от нещо прочетено, което се е смесило в главата ми хаотично и се излива от мен под формата на „мое гениално прозрение".
Отдавна всичко съм разбрал, а останалите се колебаят, защото нямат ресурса да прозрат или са непросветлени.
Аз избирам най-добрите рекламни модули на своето „аз“ и ги овесвам на обществените витрини на социалните мрежи.
Пътят ми е известен поетапно и когато попадна на задънена улица, се възмущавам на наглата глупост на живота, който не е информиран за моето „велико" знание.
Ако животът се инати и продължава да се противопоставя на моя светоглед, заставам на пътя на „светия мъченик“.
Понякога ми се иска да съм добър и просветлен, за да си галя егото по майсторски изящно.
Колекционирам популярни теории и отлагам непрекъснато практикуването им за следващата година.
Мога спокойно да си проповядвам „високи“ ценности, идеали и принципи и да ги нарушавам, защото те не важат за мен, Просветления.
Практикувам мерзост под маската на разкрепостеност и гъвкавост.
Искам да изглеждам умен и признанието за това да ми е безплатен достъп до всичко, вместо да се мъча да бачкам като смъртните по 40 часа на седмица.
Занимавам се с духовни практики, за да се освободя от отговорността за собствения си живот под предлога – карма, няма какво да се прави.
Моят път е правилният и най-добрият, а невежите се лутат по някакви омотани кални и безсмислени бродчета.
Аз безусловно знам истината, а мнението на останалите хора е само проява на тяхното его.
Чувствам се мега як и отворен, когато споделям на глас някакви свои повърхностни самозаблуди.
Оценявам поведението на останалите като арбитър, защото аз вече знам кое и как е правилно.
Моят гняв е справедлива защита на истината, а гневът на другите – бясно егоистично зло.
Чуждите идеи и мнения, несъвпадащи с моите възвишени и одухотворени становища – са просто идиотски илюзии.
Продължавам да си мисля, че „Песни на егото" се отнася за някого другиго.