Светът в тебКио Старк / 12 март 2017

Ау, какво хубаво кученце, каква порода е?

Говоренето с непознати като психотерапия

Когато срещнем погледа на непознат или съсед, който минава покрай нас, казваме: „Здравей, как си?", „Прекрасен ден!", „Как се чувстваш?". Тези фрази звучат малко безсмислено, нали? И до известна степен са. Те нямат семантична стойност. Няма значение как сте или какъв е денят. Те имат нещо друго - социално значение. Това, което имаме предвид, казвайки тези неща, е: „Виждам те."

Аз съм вманиачена по говоренето с непознати. Осъществявам визуален контакт, поздравявам, предлагам помощ, слушам. Имам всякакви истории. Преди около седем години започнах да документирам преживяванията си, за да разбера защо. Открих, че се случва нещо много красиво. То е почти поетично. Това бяха наистина дълбоки преживявания. Бяха неочаквани удоволствия. Бяха истински емоционални връзки. Бяха освобождаващи моменти.

Един ден стоях на ъгъла, чакайки да светне зелено, аз съм нюйоркчанка, това означава, че на практика стоях на улицата върху шахтата, сякаш така щях да пресека по-бързо. До мен стоеше възрастен мъж. Носеше дълъг балтон и шапка като за възрастен господин, изглеждаше все едно е излязъл от някой филм. Каза ми: „Не стойте там. Може да изчезнете." Това е абсурдно, нали? Но направих, както ми каза. Върнах се на тротоара. Той се усмихна и каза: „Добре. Никога не се знае. Можеше да се обърна и хоп, вече да Ви няма."

Беше странно и също така наистина чудесно. Той беше толкова сърдечен и щастлив, че ме е спасил. Имаше малка връзка помежду ни. За минута се почувствах така, сякаш моето съществуване като човек е било забелязано и аз си струвам да бъда спасена. Най-тъжното е, че на много места по света сме възпитани да вярваме, че непознатите са опасни по подразбиране, че не можем да им вярваме, че те могат да ни наранят.

Но повечето непознати не са опасни.

Неспокойни сме около тях, защото ни липсва контекст. Не знаем какви са намеренията им. Затова вместо да използваме възприятията си и да правим избори, ние разчитаме на категорията "непознат".

Има две огромни ползи от използването на сетивата ни вместо страховете. Първата е, че това ни освобождава. Ако си помислите, използването на възприятия вместо категории е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Категориите са нещо, което умът ни използва. Когато става въпрос за хора, това е нещо като пряк път за опознаването им. Виждаме мъж, жена, млад, стар, чернокож, мулат, белокож, непознат, приятел и използваме информацията в тази кутия. Бързо е, лесно е и е път към предубежденията. Означава, че не мислим за хората като за индивиди.

В САЩ на публични места поддържат баланс между учтивостта и личното пространство. Това е познато като учтиво невнимание. Двама души, които вървят един срещу друг на улицата, първо ще се погледнат от разстояние. Това е учтивостта, признанието. Когато се приближат, ще погледнат встрани, за да си дадат пространство. Датчаните пък говорят толкова неохотно с непознати, че по-скоро биха пропуснали спирката си, отколкото да кажат "извинете" на човек, когото трябва да заобиколят. А в гостоприемния Египет е грубо да пренебрегнеш непознат. Ако той поиска глътка вода или помоли го упътят, е много е вероятно да го поканят вкъщи на кафе.

Предлагам ви предизвикателство. Открийте човек, който гледа към вас.

Това е добър знак. Първото нещо е обикновена усмивка. Ако минете покрай някого на улицата или тук, в коридора, усмихнете се. Вижте какво ще стане.

Другото е триангулацията. Това сте вие, непознатият и нещо трето, което и двамата можете да видите и коментирате, като изкуство в публичното пространство или човек, който поучава другите на улицата, или някой, който носи забавни дрехи. Опитайте. Направете коментар за това трето нещо и вижте дали ще провокирате разговор.

Друг вариант е това, което наричам забелязване. Това обикновено е да направиш комплимент.

Може би вече имате опит с принципа на кучетата и бебетата.

Да заговорите някого на улицата може да бъде неловко, не знаете как ще реагират. Но винаги можете да се обърнете към кучето или бебето им. Кучето или бебето е социален проводник към другите и от това как реагират можете да разберете дали са отворени към по-нататъшен диалог.

Последното, за което искам да ви предизвикам, е разкриването. Това е нещо много уязвимо и може да бъде много възнаграждаващо. Затова следващия път, когато говорите с непознат и се чувствате удобно, кажете му нещо истинско за себе си, нещо наистина лично. Може да изпитате чувството, че сте разбрани, за което говорех.

И така. Когато говорите с непознати, създавате красиви прекъсвания в очаквания сюжет на ежедневието си, както и на тяхното. Създавате неочаквани връзки. Ако не говорите с непознати, изпускате всичко това. Прекарваме много време, учейки децата си за непознатите. Какво ли би станало, ако прекарвахме повече време, учейки себе си? Бихме могли да отхвърлим идеите, които ни правят така подозрителни едни към други. Бихме могли да отворим място за промяна.

Източник