Светът в теб18 април 2017

Какво ще правиш в четвъртък, ако умреш в сряда?

Спаси себе си - това е достатъчно (Втора част)

Пьотр Николаевич Мамонов е роден на 14 април 1951 г. в Москва. Той е рок музикант, артист, поет, писател, лектор за вредите от алкохолизма, духовен наставник... Многоцветната му личност се изразява чрез различни инструментариуми, но винаги е неочакван и мъдър едновременно. Понякога Бог говори тихо през устата на Мамонов.

Като рокаджия се изявява в популярната от съветско време група „Звуки Му“. Зад гърба си има множество филми и театрални постановки, моноспектакли. През 2006 г. Мамонов прави невероятна роля във филма на Павел Лунгин „Остров“. Играе свещеника-лечител Анатолий, който всеотдайно и безкористно десетилетия наред спасява хора от тежки болести. Така изкупува страшния си грях – по време на войната е разстрелял по принуда приятеля си. По-късно Мамонов се снима и в друг филм на Лунгин – „Цар", в ролята на Иван Грозни.

Малко след най-големия християнски празник думите му на Божи човек ни карат да се замислим отново за смирението, любовта и смисъла на живота.

(Първа част - четете тук.)

3. Любов — това е да измиеш чиниите без да ти е ред.

Да виждаш доброто, да се вкопчиш за него – това е единственият съзидателен път. Всеки човек може много неща да не върши както трябва, но в нещо е задължително много добър. Ето за този конец трябва да бъде теглен, а не да се обръща внимание на глупостите. Любовта не е чувство, а действие. Не е нужно да изгаряш от африкански чувства, когато отстъпваш на една старица място в метрото. Твоята постъпка също е любов. Любов — това е да измиеш чиниите без да ти е ред...

4. Спаси себе си — това е достатъчно

Няма как да разказвам за вкуса на ананаса, ако не съм го опитал. Невъзможно е да се разкаже какво е християнството, без да бъде опитано то.

Опитайте да отстъпите, да позвъните на Людка, с която не сте разговаряли пет години и да кажете: „Люда, хайде да приключим с тази история: аз нещо съм ти казала не така, ти нещо си ми отвърнала неподобаващо… Хайде да идем на кино“. Ще видите колко добре ще се почувствате през нощта! Всичко ти се възвръща стократно, но не във вещи, а като състояние на душата. Това е истинското щастие! Но за да го достигнеш, всяка минута трябва да мислиш какво да кажеш и да направиш. Всичко това е съзидание.

Поогледайте се наоколо – колко хубави хора – чисти, удивителни, весели лица. Ако виждаме гадост — значи тя е в нас. Подобното се възсъединява с подобно. Ако кажа: ау, какъв крадец – значи аз самият нещо съм свил – ако не 1000 долара, то поне гвоздей.

Не осъждайте хората, погледнете себе си.

Спаси себе си и това е достатъчно. Върни Бога в теб, обърни взор не навън, а навътре. Обикни себе си, себелюбието превърни в любов към ближния – това е нормата. Ние сме извратеняци. Вместо да сме щедри – сме алчни. Живеем на обратно, ходим на главата си. За да застанем на краката си – трябва да почнем да даваме. Но ако дадеш 10 хил. долара, а после съжалиш, кажеш си – трябваше 5 хиляди да заделя, не 10 – считай, че го няма вече твоето добро дело.

5. Аз изживях моя днешен ден — на някого от това стана ли му по-добре?

Всяка нощ трябва да си задаваме един простичък въпрос: аз изживях днешния си ден — на някого стана ли му по-добре от това? Ето, аз например – знаменит, готин актьор, рокаджия, мога да разговарям така, че да се стегнете и засрамите даже. Но от това ще се почувствате ли по-добре? Ще се почувствам ли аз по-добре? Едно от имената на дявола е „разделящ“. Вътрешният дявол внушава: ти си прав, старче, давай, сложи всички на мястото им, строй ги в две редици! Аз се старая да не съм такъв. Работя върху душата си всеки ден. Понякога е много трудно.

Не искам да се гордея нито с ролята си във филма „Остров", нито със стиховете, които пиша, нито с песните си – искам да не се задълбочавам в достиженията си.

Аз имам чудото – всеки ден.

Всеки ден имам различно небе. И един ден няма с друг да е еднакъв. Щастие е, че започнах да забелязвам това. Твърде много съм пропуснал, за което съжалявам. За това плача, вътрешно, разбира се. Всичко можеше да е по-чисто и по-хубаво.

Един човек ми каза: „Ти си написал онези песни, защото тогава си пиел водка". Но аз ги написах не благодарение на водката, а въпреки нея.

От висотата на своите 60 години говоря: „В този живот не бива да се губи нито една минута, времето е малко. Всеки момент от живота може да е прекрасен. Важно е сутринта като станеш да подредиш наоколо.

Ако съм се събудил в лошо настроение не пия портвайн, а казвам: „Господи, нещо не се чувствам добре. Надявам се на Теб, на мен не ми се получава“. Това действие е най-важното.

Източник