Търсете силни жени за приятелки, нека те ви вдъхновяват

В края на миналата година Мадона произнесе с микрофон между разкрачените по мъжки крака една разтърсваща реч, приличаща по-скоро на изповед, която пресата и критиците на голямата артистка по-късно определиха като крайно феминистка и неблагоприлична. Затова пък самата Мадона и жените в залата се задавиха от спотаени сълзи. Тези прочувствени думи Луиза Чиконе произнесе, получавайки отличието „Жена на годината" на списание Billboard. Тази вечна тема - кой е по-свободен - мъжът или жената...

Стоя пред вас като парцал. О, като артист от женски пол, имах предвид. Благодаря, че признахте способността ми да продължа 34-годишната си кариера, въпреки крещящия сексизъм, злоупотребите и тормоза.

Ако си момиче, трябва да играеш играта. Позволено ти е да си хубава, сладка и секси, но не и да показваш, че си умна. Забранено ти е да имаш мнение, ако то не съвпада с мнението на обществото. Мъжете могат да гледат на теб като на сексуален обект, ти можеш да изглеждаш като проститутка, но Бог да те пази от това някога да разкажеш на света за истинските си желания. Бъди, каквато искат да те виждат мъжете, но най-важното, бъди такава, че жените да се чувстват комфортно, когато си около мъже. Не си и помисляй да остаряваш – това също е забранено! В нашето общество старостта е своего рода грях, заради който ще те осъждат, а след време ще те изхвърлят в канавката. На всички, които ме пращат в ада и ме назидават как да се държа, искам да отговоря – аз взех под внимание вашите пожелания. Никога не се пречупих под мнението на околните и сега няма да го направя. Вашата критика ме направи боец. За което мога искрено да ви благодаря.

Вдъхновявах се от Деби Хари, Криси Хайнд и Арета Франклин, но истинската ми муза е Дейвид Бауи. Той въплъщаваше мъжкия и женския дух, той ми подхождаше истински. Той ме накара да мисля, че правила не съществуват. Но аз грешах. Няма никакви правила ако си мъж. И има правила, ако си момиче.

Преди казваха: "Ако си феминистка – не можеш да си секси". Затова аз казах: "Да вървят по дяволите. Аз съм друг вид феминистка. Аз съм лоша феминистка".

Хората измираха от СПИН по целия свят. Беше опасно някой да заяви открито, че е с нетрадиционна ориентация и изобщо не беше яко да се свърже името ти с гей-общностите. Помня, когато през 1979 година се преместих в Ню Йорк. Това беше много страшно място. През първата година от живота ми тук са ме заплашвали с пистолет, с нож на гърлото са ме изнасилвали на покрива, а домът ми е разбиван и ограбван толкова пъти, че просто престанах да заключвам вратата. Години по-късно загубих почти всичките си приятели, които загинаха от СПИН, наркотици или огнестрелни рани.

В живота не съществува никаква реална сигурност освен вярата в себе си.

Помня заглавията във всеки вестник и списание след излизането на албума ми Еrotica и книгата ми, посветена на секса. Всичко, което прочетох за себе си, беше убийствено. Наричаха ме „курва“ и „вещица“. Едно от изданията даже ме сравни със сатаната. Казах: "Ей, стоп, та Принс бяга по сцената, обвит само с риболовна мрежа и с обувки с високи токове, с червило и по гол задник?" Да, бяга. Но той е мъж. Тогава за първи път разбрах, че жените всъщност не са толкова свободни колкото мъжете.

Жените толкова дълго са били угнетявани, че мъжете смятат, че имат право да говорят вместо тях. Те смятат, че именно мъжете заслужават по-добра работа. Да, има много добри хора сред мъжете, които си струва да бъдат подкрепяни, но не защото са мъже, а защото са достойни хора.

 

Като жени, ние трябва първо да започнем да ценим себе си и да се ценим една друга. Търсете силни жени, сприятелявайте се с тях, за да станете също силни, за да си партнирате с тях, за да се вдъхновявате и поддържате помежду си.