Губите всичко, което не използвате

Мисленето на човека се управлява от 7 велики ментални закона, пише Емет Фокс. Те са толкова истинни и реални, колкото законите на физиката, химията и механиката. Тъй като контролирането на мислите е ключ към контрола на съдбата, е добре да познаваме тези закони и да ги разбираме. Преди дни ви запознахме с първите три Велики ментални закона (вижте тук) според Фокс. Ето и останалите четири. 

4. Закон за практиката

Практиката води до съвършенство. Колкото повече практикувате нещо, толкова по-добре ще ви се удава то. 

Ясно е, че във физическия свят ако полагаш сериозни усилия в една дейност, вероятността да постигнеш успех на това поприще е много висока. Още по-впечатляваща е резултатността от този закон в света на метафизичното. За да се научим да контролираме мислите си, е необходима постоянна практика. Истинската вяра може да се определи с една фраза: „практикуване на Божието присъствие". Но тази практика трябва да е осъзната, това не са монотонните повторения на едни и същи движения във фитнеса например.

5. Закон за знанието и чувствата

Във всяка мисъл има два компонента - знание и чувства. Всяка частица от знанието е заредена с чувство и точно то придава сила на мисълта. Колкото и важно, величествено да е съдържанието на знанието, мисълта никога няма да се превърне в реалност, ако не е одухотворена от чувството. Вярно е и обратното. Дори мисълта да е с малко съдържание на знание, но с голям заряд на чувство – тя се въплъщава в живота.

Птицата е прекрасен символ на този универсален закон. Тя има две крила. За да полети, е нужно всяко от тях да е активно на 100 процента. 

Няма значение дали знанието е правилно, или не, до момента, до който вярвате, че това е правилно. За нас истинско значение имат само нещата, в които вярваме. Известието за даден факт може да е напълно лъжливо, но ако вие вярвате в него, то ще ви окаже същото въздействие, както, ако беше правдиво. Силата на въздействието зависи пряко от чувството, което вие изпитвате и свързвате с факта.

6. Закон „Всичко, за което мислите, нараства"

Вие помагате на всичко, на което позволите да изпълни съзнанието ви, да нараства. Независимо дали обектът на мислите ви е нещо лошо или добро. Този закон действа безотказно на всички нива на живота ви. От друга страна всичко, което вие не допускате в съзнанието си, ще се намалява до пълното му изчезване. Губите всичко, което не използвате. 

Как става това на практика? Колкото повече мислите за ревматизма си и лошото си храносмилане, толкова по зле ще е това за състоянието на вашия организъм. Колкото по-често си се представяте като здрав и цялостно балансиран човек, толкова по-добре ще се чувствате.

Колкото повече мислите за финансовите си проблеми, кризата и неблагоприятната конюнктура, толкова по-зле ще върви бизнеса ви. И обратното – колкото повече мислите за процъфтяване, изобилието и успеха, толкова повече блага привличате в живота си.

Колкото повече си спомняте за обидите и несправедливото отношение, толкова повече изпитания от този род ще срещате по пътя си. Колкото повече мислите за успехите и добрите моменти, които сте преживяли, толкова по-голяма е вероятността да се случат други позитивни събития в живота ви.

7. Законът за прошката

За да победите житейските трудности и да излезете на пътя на духовния прогрес, трябва да простите. 

Важността на прошката на пръв поглед е неясна и остава пренебрегната. Трябва да простите за причинените ви страдания не просто на думи, не формално, а искрено и от все сърце. Вие не прощавате заради другия човек, а заради самия себе си. Прошката няма значение за този, който ви е обидил (освен ако той не намира в този акт ценното за него), но е от огромно значение за вас. Обидата, осъждането, гневът, отмъстителността, желанието другият да бъде наказан – всички тези чувства разяждат душата. Независимо колко изкусно успявате да ги скриете от околните. Негативните мисли, които имат могъщо емоционално съдържание, здраво ви завързват за проблемите, като ви докарват и нови, които на пръв поглед не изглеждат свързани с изначалната обида.

Актът на прошката не означава, че оттук нататък трябва да харесваме непристойните действия на хората или да се срещаме с тези, които ги извършват. Ние само желаем на този, който ни е обидил, най-висшето благо. Не се превръщаме в чердже под краката му, не допускаме да се отнасят с нас зле. Предстои ни да се сражаваме в собствените си духовни битки, използвайки позитивни, благопожелателни молитви. Прошката не зависи от това можем ли да забравим причинената ни болка, макар че, ако престанете да мислите за проблемната ситуация, вие ще забравите за нея. Прошката – това е решението да желаете благо на този, който ви е обидил.