Светът в теб14 ноември 2017

Живеете, за да давате

Битието е празник, а не проблем, който трябва да бъде решен

„Майкъл, ако светът бъде разделен на две — даващи и взимащи, винаги бъди сред даващите и ще откриеш, че Онзи горе ще се погрижи за теб". Това запомнил от дядо си Майкъл Бърнард Бекуит. Изумителни са начините, по които Духът действа чрез даващите, пише Бекуит в „Духовно освобождение. Разгърни пълния си потенциал!". Като казвам да бъдете по-щедри, нямам предвид да продадете къщата и да раздадете всичките си пари, не. Става дума за това да замените егоистичната нагласа със самоотверженост. Нека част от духовния ви план за деня бъде въпросът „Как мога да дам нещо от себе си днес?", ни съветва Бекуит, който изброява в книгата си и някои от най-важните отличителни черти на еволюиралия човек.

Практикувайте това в продължение на няколко дни и ще откриете, че сте влюбени в даването - а вселенският закон ще откликне, давайки ви още и още, за да споделяте с другите. Тогава ще усетите как сърцето ви е станало голямо колкото света и вие сте готови да давате еднакво на всички свои братя и сестри по земята — с други думи, сега живеете, за да давате.
Еволюиралият човек благодари. Еволюиралият човек дава без идея да получи. Дава, за да живее, докато не започне да живее, за да дава. С все по-дълбокото разбиране на вселенския закон той се научава да прави това, за да чувства вътрешното богатство. Осъзнал е, че вселената на изобилието търси оръдия, чрез които да раздава своята безусловна любов, състрадание, любяща доброта и ресурси.
Еволюиралият човек винаги гледа да прости пръв. Когато отказваме да простим, това показва привързаност към нуждата да бъдем прави, а също и неспособност да простим на самите себе си. Силата на прошката носи освобождение, защото разчиства пътя за притока на добро в живота ни. Тя е един от основните фактори за трансформацията както в нашия, така и в живота на други хора. Да пазим сърцето и ума си чисти от остатъчни наслоявания на негодувание и ненавист е жизненоважно за духовното ни пробуждане.
Еволюиралият човек възприема живота като празнуване, а не като проблем, който трябва да бъде решен. Всеки проблем е като тъмнината и когато запалим лампата на съзнателността, виждаме, че проблем всъщност няма - липсвала е само светлината на разбирането, на различаващата яснота. Когато достигнем по-дълбоко ниво на разбиране, настъпва промяна в парадигмата, която дава възможност за ново възприятие. Проблеми няма — има само човешка невроза, която може да бъде излекувана посредством духовно вникване.
Еволюиралият човек избира щастието пред драмата. Той няма нужда от драматизъм, за да знае, че съществува. Разбрал, че е безсмислено да бъде непрестанно в центъра на някоя криза - била тя истинска или въображаема - само и само да се чувства жив или да получи вниманието, което желае. Престанал е да повтаря мантрата „Изживявам драма, значи съществувам", защото тя не му върши работа. Не саботира собственото щастие, като сам си създава конфликти.