Светът в теб24 декември 2017

Ами ако голямата любов не дойде никога?

Просто бъдете човека, когото сте чакали

Какво ще се случи, ако точно в този момент погледнете в кристалното магическо кълбо и видите с безмилостна яснота, че никога няма да срещнете любов в живота си?

Това, което ви карам да си представите, е печално, знам го. През цялото време сте се надявали да я срещнете. Да срещнете „единствения“ или „единствената“ - или поне човека, който ще ви устройва поне наполовина и ще прекарате живота си с него.

Знам, знам.

Вие не сте толкова наивни като останалите. Не вярвате в сродни души. Но въпреки това сте очаквали да срещнете някого, когото харесвате. Не, повече от харесвате. До когото можете да се свиете на кравайче в края на дългия ден. Който ще се грижи за вас, когато се разболеете и ще слуша какво му разказвате. Всички се надяваме на това.

Непрекъснато търсим любов. Дори в ума си да не го правим. Любовта е причината, поради която сте си купили дънки миналата седмица. Причината, поради която сте отишли на барбекю с приятели, макар че не сте го искали много. Тя е причината за вашите страхове и неувереност в бъдещето. Но също така любовта ни вдъхновява за грандиозни промени.

Та, ако вие със сигурност знаете, че любовта никога няма да пристъпи прага ви, как бихте погледнали на живота си? Бихте ли променили нещо в своето всекидневие? Ами дългосрочните планове?

Първата ви реакция сигурно ще е от сорта: „Ами нищо...“. Умен човек сте, плановете ви едва ли зависят от нещо такова. Всички си мислим така. Но поразсъждавайте още малко. Не искаме да признаем, че любовта е патерица, която използваме постоянно.

Идеята, че някога някой щял да ни обикне безусловно с всичките ни недостатъци е повод да не работим върху тях.

Ако знаете, че нямате опция любов, как ще пренастроите живота си? Ще наблегнете ли върху кариерата и успеха? Или ще инвестирате в себе си – по-често ли ще ползвате отпуска, ще излизате ли по-често от зоната на комфорта?

Задавам ви тези въпроси, защото мисля, перспективата, че цял живот няма да намерите любовта може да е преломна точка. Осъзнаването на факт, който смятаме за разрушителен, може да ни освободи от едно мъчително очакване. Без страх да умрем в самота е факт, който отваря пред нас невероятни възможности.

Можем да опитаме да поживеем на всеки от континентите. Да направим зашеметителна кариера. Да си доучим в някое академично заведение. Любовта ни ограничава, завързвайки ни с невидими нишки и ние даже не го осъзнаваме.

Можем да превърнем отсъствието на любов в абсолютна свобода.

Когато не търсим единствената си любов, може би най-накрая ще разберем, че имаме право да обичаме себе си. Че можем да се развиваме, да се предизвикаме, да се глезим и да се съграждаме, за да станем по-способни и всестранно развити. И тогава ще намерим в нас самите това, което сме търсили в другите.

Трябва да престанем да чакаме някой да дойде и да промени живота ни. Просто бъдете човека, когото сте чакали. Живейте всеки ден като че ли сте влюбени в този човек. Защото през триумфа, през всеки неуспех, през всяка трудност ще преминавате само вие и никой друг. Вие сте човекът, който ще получи всичките ваши награди. Вие сами си протягате ръка, когато падате. Вие сте човекът, който се изстъргва от пода всеки път, когато силите ви напускат.

Трябва да се научим да оценяваме всичко, което привнасяме в собствения си живот. Ирония на съдбата е, че ние изглеждаме най-привлекателни в моментите, когато даже не мислим за това. Когато уверено вървим през живота, свободно и без ограничения, излъчваме такава енергия, която не може да бъде сравнена с нищо, нито пък може да бъде симулирана. Тази енергия може да промени не само нашия живот, но и живота на хората около нас.

Източник