Светът в теб25 февруари 2018

Защо боли самотата

Ошо за агонията на егото, което ни кара да страдаме

Страшно е и е болезнено и човек трябва да го изстрада. Нищо не трябва да се прави, за да се избегне това противопоставяне, нищо не трябва да се прави, за да се отклони умът, нищо не трябва да се прави, за да се избяга от него. Човек трябва да премине през него и да го изстрада. Това страдание, тази болка, е добър знак, че си близо до новото раждане. А всяко раждане е придружено от болка. Тя не може да се избегне и не трябва да се избегне, защото е част от твоето развитие. Това разказва Ошо в една от лекциите си върху "ВИДЖЯНА БХАЙРАВА ТАНТРА".

Защо се появява болката, когато си сам? Първото нещо: твоето его се поболява. Егото може да съществува само с останалите хора. То се е развило в отношенията, не може да съществува в самота. Ситуацията, в която може да съществува, вече я няма. То се задушава, чувства се на ръба на смъртта. И това е най-дълбокото страдание. Чувстваш се, все едно, че умираш, но не ти умираш, а егото, което приемаш, че си ти, с което си започнал да се отъждествяваш. То не може да съществува. То ти е дадено от другите. То е привнесено. Когато напуснеш другите, не можеш да го вземеш със себе си.
Мисли по следния начин: живееш в обществото, хората смятат, че си много добър човек. Тази доброта не може да съществува, когато си сам, защото това е нещо, което хората мислят за тебе, обяснява Ошо.
Без обществото си изкоренен; отсъства почвата, от която се получава храната. Това е основната болка - разпадащата се личност, изчезващата личност. Вече не си сигурен, кой си ти! Но това е хубаво, защото докато не изчезне това неистинско ти, не може да се появи истинското. Докато не се пречистиш напълно, докато отново не станеш чист, истинското не може да възникне. Неистинското е узурпирало престола. То трябва да бъде детронирано.
Когато живееш в самота, всичко, което е неистинско, всичко, което ти е дадено от обществото, изчезва, а всичко, което ти е дадено от обществото, е неистинско. В действителност всичко, което ти е дадено, е неистинско, а всичко, с което си роден, е истинско. Всичко, което ти представляваш сам по себе си, което не си придобил от някой друг, е истинско, автентично...
Страданието е само една сянка на егото. И всички ние сме като това дете, борещи се със страданието, нещастието, мъката и опитващи се да ги разпръснем. Никога не можем да спечелим. Това не е въпрос на сила - самото усилие е абсурдно, невъзможно. Трябва да уловиш себе си, егото и след като ги уловиш, страданието внезапно изчезва. То е само сянка.
Но съществуват хора, които започват да се борят със себе си. Тях са ги учили: "Разпръсни аз-а, бъди без его и ще си щастлив", затова започват да се борят с аз-а, с егото. Но ако се бориш, все още вярваш, че егото съществува. Твоята борба ще се превърне в храна за него, ще се превърне в нещо, което го зарежда с енергия, ти ще го подхранваш. В тази техника се казва, да не мислиш за него, просто се насочи от главата към сърцето и егото ще изчезне.
Егото е проекция на главата. Не се бори с него. Можеш да се бориш с него цял живот, но ако останеш в главата, няма да победиш.
Промени само гледната точка, смени главата с различна гледна точка, с най-дълбоката отправна точка на битието и всичко се променя, защото сега можеш да гледаш от друг ъгъл на нещата. В сърцето егото не съществува. Заради това сме започнали да се страхуваме от сърцето. Никога не даваме възможност на сърцето да има свой собствен живот, винаги му пречим, постоянно намесваме ума в него. Опитваме се да контролираме сърцето с помощта на ума, защото се страхуваме – защото ако се спуснеш в сърцето, губиш себе си. А тази загуба е като смъртта. Оттук и неспособността да обичаме, оттук и страхът от любовта.