Светът в теб26 март 2018

Моят Бог се грижи за мен!

Съвременна притча

В една държава царят бил доста креативен във вътрешнополитическия мениджмънт – вечер свалял короната, обличал семпли дрехи, за да не го познаят хората от народа, и тръгвал из градските потайности, за да види кой как живее.

По време на една от неговите нощни разходки стигнал до малка къщурка. Вратите и прозорците били отворени, на масата светела лампа, от вътре се носели хвалебствени възклицания. Царят приближил и видял, че край отрупаната с вкусотии маса седи възрастен човек. Той се хранел с удоволствие, славейки и благодарейки на Бог. Преоблеченият цар решил да попита какъв е поводът за празнуване.

Почукал:

- Влизай, драги, сядай! Гостът е дар Божи.

- Какво става? Какво празнуваш?

- А, имах обикновен ден. Денем работя като обущар, поправям обувките на богатите хора. Вечер помагам да бедните и поправям техните прокъсани обувки безплатно. Ако някой от тях реши да ми плати нещо малко, не отказвам. Днес като се връщах у дома, купих храна за всичките заработени пари. Моят Бог е толкова добър и грижовен, весело ми е и ми е добре. Затова хапвам с апетит и прославям Бога.

„Почакай — помислил си царят, — утре ще намина отново да видя дали пак ще си толкова радостен и дали ще хвалиш твоя Бог...“

На следващата вечер преоблеченият цар отново бил пред вратата на обущаря и не вярвал на очите си... Обущарят отново ядял и пиел, и възхвалявал Бога.

- Как мина денят ти?

- Моят Бог, на когото служа, знае и може всичко. Държи ме в ръцете си и ме дарява с мъдрост, напътства ме. И днес ми помогна да изживея този ден въпреки, че нашият справедлив цар, който много внимава данъците винаги да пълнят хазната, е издал указ обущарите без лиценз да не работят.

Сутринта отидох на работа и прочетох указа. Помислих си – какво да правя, та аз нямам лиценз. Реших, че ще пълня вода от кладенеца и ще я разнасям на хората. Привечер вече бях заработил достатъчно пари, минах през пазара, накупих си вкусна храна. Моят Бог се грижи за мен!

На следващия ден царят издал нов указ. С цел предотвратяване на различни зарази и инфекции се забранява разнос на вода по домовете от чужди лица. Всеки можел да си пълни вода от кладенеца само за себе си и за своето семейство.

Вечерта царят отново наминал към проблемната локация и какво да види – същата картинка – купон, прозорците отворени, хвалебствени възклицания, здраво хапване, музика.

- Днес как се справи?

- Моят Бог се грижи за мен. Отново ме спаси. Аз не знаех даже, че царят ни е толкова добър и отговорен. Той мисли за поданиците си, с цел да не пламне епидемия, е забранил разноса на вода.

- Е, и ти какво направи?

- Бог ми даде решението – ще ида в гората и ще сека дърва. И ето, аз отново имам богато отрупана маса. Той всичко знае и може и се грижи за мен!

- Безсилен съм! Няма как да разклатиш основите на някого, който се е доверил на Бог.

Поука:

За да се довериш на Бог, трябва добре да Го познаваш. И да си благодарен. Винаги има за какво да си Му благодарен. Замисли се колко много са поводите за благодарност:

Ако дечицата у дома са много шумни – значи имаш семейство.
Ако има много чинии за миене – значи имаш храна.
Ако има килими за чистене с прахосмукачка, прозорци за миене и комини за отпушване – значи имаш къща.
Ако имаш прогизнали от дъжда ботуши – значи можеш да ходиш и имаш какво да обуеш.
Ако те изнервят задръстванията – значи имаш кола.
Ако се жалваш от много изпити и лекции – значи имаш възможност да получиш образование.
Ако началникът крещи – значи имаш работа и все още можеш да чуваш.
Ако има у вас планина с мръсно пране – значи имаш дрехи.
Ако имате сълзи и усмивки - значи все още можеш да чувстваш.
Ако някой ти причинява болка - значи можеш да разбереш как да не постъпваш и да подариш в отговор прошка и любов.
Ако в края на деня си уморен – значи можеш да поработиш малко и за славата.
Ако чуваш будилника, който звъни агресивно, а ти още не си свикнал с лятното часово време – значи си още жив.