Крадливи или свободни?

„Свобода", „музика", „гордост"; „крадливи", „неоценени", „неграмотни". Какво ли свързва тези като че ли безразборно нахвърляни съществителни и прилагателни? Това са думите, с които журналисти от няколко европейски държави първосигнално описаха ромите на международния медиен семинар „Да спрем дискриминацията срещу ромите", организиран от Европейската комисия. Разноцветните листчета с тези думи, залепени на стената, припомниха колко лесно можем да окичим някого или даже цяла група хора с определения, подвеждащи под общ знаменател. Разбира се, за редовните читатели на Списание 8 темата не е нова - подробно ви разказахме за много от нейните аспекти във водещия материал от брой 2/2016 г.

В социологическо проучване, проведено в европейските страни с големи цигански малцинства, 70% от участниците казват, че познават хора с различна религия, 63% общуват с хора с увреждания, а 64% отричат дискриминацията като нещо смущаващо и нежелателно. Но едва 18% от анкетираните имат познат или приятел от ромски произход. Оказва се, че макар голяма част от европейците да са против дискриминирането, доброто им желание остава в полето на добрите намерения. Неусетно само с едно местоимение успяваме ясно да се разграничим от всичко, което не сме, а са „те", други-те, различни-те, бежанци-те, роми-те. После бързо се разстилат предразсъдъците. Така колелото се завърта..., но не онова от цветното знаме на ромите, символизиращо напредъка, а това на невежеството и агресията.

Черна хроника

Между 250 000 и 1 500 000 мъже, жени и деца от ромски произход са загинали по време на холокоста през 30-те и 40-те години на ХХ век. Но дискриминацията не спира и в новото хилядолетие. Сега сме част от Европейския съюз, а неговото красиво мото гласи: In varietate concordia – „единство в многообразието". Тази патетична сентенция никак не приляга на факта, че все още съществуват обособени гета, градове в градовете, и сегрегирани училища, предназначени единствено за ромски деца. Ромите все още са сред маргинализираните общности на стария континент, независимо от безбройните политики и планове за интеграция.

Силата на думите

Несъмнено медиите имат своята роля за затвърждаването на негативните обществени нагласи към циганите. Под прожекторите обикновено те попадат заради някое негативно събитие, като почти винаги се акцентира върху етническата принадлежност. Това задълбочава насадената омраза, неразбирателство и непознаване. А термините „интеграция" и „дискриминация" остават някак встрани - студени и нищо не значещи. Нерядко езикът на омразата стига и до трибуната на парламента.

Ромите в Европа са около 12 млн., в България по официални данни живеят 325 000, а според различни доклади техният броя е 700 000 или 8-10% от населението на страната. 

Невидимите

Така наричаме т.нар. интегрирани роми. За тях никой не говори, няма ги в шумните заглавия, защото те не произвеждат сензация. Историите им са тихи и казани искрено. Това са хора, които не се тупат по гърдите за свършената работа, а продължават да я вършат със сърце. Имат различни професии, обединява ги смелостта да преследват мечтите си и да помогнат на другите в постигането на техните. 

С пълна сила това важи за Анифе Хасан от Добрич, заместник председател на „Националната мрежа на здравните медиатори".
Смела жена, която руши стените на стереотипите. Но, както ни разказва, само допреди 8 години не е било така. Отраснала в строга патриархална среда, в която основната роля на жената е да бъде домакиня, майка и съпруга. След като мъжът ѝ я напуска и оставя с две деца, обществото, в което живее, вече я възприема като престъпила моралните закони. Отнема ѝ време, за да се съвземе. Но решава да продължи своето образование и завършва педагогика - нещо, което се налага да крие, защото сред общността ѝ никак не се приема с добро око. По-възрастните роми не я приемат, но младите я обожават, споделя тя. Възхищават се на силата и мотивацията ѝ. 

Друг такъв герой е Георги Николов, който ни заведе да видим на живо какво представлява работата на здравните посредници в Самoков. Доброволчеството му започва от евангелската църква в ромския квартал. Учи в Дания социални дейности и се връща, за да помага на родния си град. Освен като медиатор към общината той участва в редица местни инициативи, не е загърбил и тийнейджърската си любов – рапа, изявявайки се със своята хип-хоп група.

Важна роля през последните години заемат здравните медиатори. Помагат за следенето на дисциплината, изрядността на документите на постъпилите пациенти и информираността на ромите по редица въпроси. Подготвен предварително с базови медицински познания, екипът на медиаторите обикаля ромските квартали. Тяхна е задачата да насърчават посещението в болницата за профилактични прегледи, които част от ромите никога преди това не са си правили. 

Доброволците са връзката между пациентите и специалистите, от които се нуждаят. Като посредници те подпомагат за разбиването на стереотипите - както от страна на ромите, така и на българите. Прекарват часове в разясняване на медицински въпроси, свързани с превенцията на различни заболявания, важната роля на ваксинацията и контрацепцията. Лекарите ежедневно се обръщат към тях, за да им помогнат, макар програмата, по която са работили до момента, да е приключила. Това не спира нито един от 185-имата здравни медиатори да продължава да бъде връзката между общността и лекарите. 

В Самоков ни посреща чаровната творилница под покрива на Професионалната гимназия по туризъм, където извън часовете ученици от 9-и до 11-и клас, както от ромски, така и от български произход, се учат на различни техники. Голямата група от 35 хендмейд ентусиасти ще участват на Street Art Fest на 8 май, който ще се проведе на площад „Захари Зограф“ в града. Една от стените в двора на училището е на път да се преобрази, върху нея ще се появят графити на различни майстори на спрея.