Образование1 април 2024

Възкресили сме фараонската мечта на Египет: задължително всеобщо подчинение

Прочетете откъси от книгата на Джон Гатоу „Затъпяване – скритата цел на държавното образование"

Кадър от филма: Pink Floyd: The Wall

Джон Тейлър Гатоу (15 декември 1935 – 25 октомври 2018) е американски автор и учител, който преподава в класната стая почти 30 години. Автор е на няколко книги за модерното образование, критикувайки неговата казионна идеология, история и последствията от прилагането му. Гатоу става известен по света с безкомпромисната си книга „Затъпяване – скритата цел на държавното образование".

Джон Гатоу изказва становището, че за да се научат децата да смятат, както и да четат и пишат, не е нужно да посещават училище 12 години. Основните умения за четене и смятане изискват около 100 учебни часа. Нека си припомним някои от постулатите в заклеймяващото произведение на бившия учител.

Обучението се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.

Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат…

Помислете за нещата, които ни убиват като нация: пристрастяващите лекарства, безумната конкуренция, сексът като средство за развлечение, насилието, излагано безсрамно на показ, хазартът и алкохолът. Най-голямата порнография е това, че милиони хора посвещават живота си на пазаруване и са приели трупането на притежания за своя житейска философия. Всичко това са различни видове пристрастеност на зависими хора – неизменният продукт на нашия тип училище.

Децата, на които преподавам, са жестоки едно към друго; те не изпитват никакво съчувствие към изпадналия в нещастие; те се надсмиват над слабостта; те презират хората, чиято нужда от помощ е твърде явна.

В момента отнемаме от нашите деца цялото време, което им е необходимо, за да развият способността си да учат самостоятелно. На това трябва да се сложи край. Налага се да изобретим училищни преживявания, които да им върнат голяма част от това време. Трябва да се доверяваме на децата да учат независимо от много ранна възраст. Темата може да се задава в училище, но изучаването й трябва да става извън институционалния контекст. Трябва да създадем програма, която да дава възможност на всяко дете да развие самостоятелно своята уникалност и да израсне уверено, че може да разчита на себе си.

В настоящия си вид училището е важен стълб в един социален модел, който обрича повечето хора на живот като безгласна основа във властовата пирамида. Училището създава усещането за неизбежност на тази пирамидална социална структура, независимо че тя е в крещящо противоречие с принципите на Американската революция. Тук не е имало училища нито по времето на колониална Америка, нито по времето на Републиката – прочетете автобиографията на Бенджамин Франклин и ще видите човек, който не е имал време за губене в училище. Въпреки това демокрацията е започнала да прохожда. Загърбили сме я, когато сме възкресили древната фараонска мечта на Египет: задължително всеобщо подчинение.

Понастоящем има две институции, които контролират живота на децата ни: телевизията и училището, и то именно в този ред. С дружни усилия те принизяват истинския живот, изпълнен с мъдрост, сила на духа, въздържание и справедливост, свеждайки го до една безкрайна, непресекваща абстракция. През отминалите векове детството и юношеството са преминавали в истинска работа, истинска благотворителност, истински приключения. Голяма част от времето на децата е била посветена на обществена дейност, демонстриране на любов на практика, запознаване с всички слоеве на общността, учене как се създава дом и други подобни занимания, необходими, за да израснеш като пълноценен човек.

Колко от вас смятат на ръка в момента, ако им се наложи нещо по-сериозно като сметки – в работата ви, в бизнеса ви, в домакинството или личния ви живот? И чувствате ли се истински по-умни, като правите сметките на ръка? Аз лично не си спомням от кога не съм смятал на ръка, на компютъра си имам калкулатор, както и у дома – ползвам тях и се чувствам добре при мисълта, че няма да допусна грешка в сметките. Да, знам как се умножават две двуцифрени числа на ръка, и какво от това?