Ужасявам се при мисълта, че и тази година може да има онлайн образование

В СОУ„Христо Смирненски“ в град Брезово учат 342 деца от 19 населени места, от четири общини от две различни области. Отделно има 25 ученици на самостоятелна форма на обучение и деца от 4 центъра за настаняване от семеен тип. За пъстротата допринася и фактът, че около 64% от учениците са с майчин език, който не е български. Като прибавим към тази картинка и лошото икономическо положение в района, вече можем бегло да си представим с какви проблеми се сблъсква директорът Милко Сарафов.

Сигурно март месец сте били изправени пред голямо предизвикателство?

Притесняват ме изявленията по медиите на официални лица, които твърдят, че едва ли не електронното и дистанционното обучение е някаква панацея и че това е по-добрият начин на обучение, което за мен е абсолютно невярно. Това беше едно решение в кризисна ситуация.  

Доколко ви съдействаха родителите в тази трудна ситуация?

Сега, като погледнете назад, дали смятате, че се справихте добре?
Да, дори повече от прилично. Например първата седмица имахме около 83 ученици, с които не можахме да се свържем. В края на този процес на обучение ние фактически успяхме да постигнем качествен обхват на всички ученици. Държа да отбележа, че натоварването за учителите беше изключително голямо, за родителите също. Заблуда е, ако някой си прави илюзията, че деца в първи, втори, трети и дори четвърти клас като знаят, че има час без контрол от родител, ще си влизат и например да решават задачи, повече искат да играят. Така че родителите бяха поставени под страхотен стрес, учителите също. На учителите пък им отнемаше много повече време да си подготвят уроците за следващия ден като ресурси

Може ли да се каже, че децата получиха по-малко знания тази година?
Аз чувствам лична вина специално за първи клас, защото първокласниците пропуснаха много и важни учебни занятия. Те почти не работиха втория срок, защото ние в началото на март бяхме в грипна ваканция, а реално след това не сме имали присъствени занятия. Децата не бяха завършили още така наречения добуквен период,  не бяха завършили усвояването на азбуката. В края на учебната година на педагогическия съвет направихме анализ и стигнахме до извода, че на тези деца, които миналата година бяха първи клас и тази година ще са втори, през тази учебна година трябва да им обърнем много сериозно внимание, за да се опитаме да коригираме и наваксаме слабостите.

Как учениците приеха онлайн обучението?
Аз направих една неофициална анкета с децата от пети до единадесети клас, за да разбера кой начин на обучение предпочитат - дистанционната или присъствената форма. От всички деца имаше само две, които казаха, че предпочитат дистанционния начин на обучение. Само две от всичките! Когато попитах другите защо, обикновено ми споменават на първо място, че им липсва социалният климат в училище.

На учениците им липсват приятелите, атмосферата, непосредствения контакт с учителя. Масово твърдят, че онлайн не могат да разберат определена част от материала.

Като че ли ново затваряне е неизбежно...
Ужасявам се! Най-проблемният клас е новият първи клас, който сега ще започне, след това вторите класове, защото миналата учебна година през втория срок се случи така с тях. След това са пети клас, които по принцип са новосформирани класове и не се познават, седми клас, които отиват на национално външно оценяване по български и по математика и за тях това е важно, защото от това им зависи реализацията. Проблемна е и ситуацията с десети клас, на които тази година се размина външното оценяване, но догодина вероятно ще има, както и 12-ти клас, естествено... С тях какво правим?

Какви мерки ще предприемете от 15 септември?
Сложили сме дезинфектант, сапун и прочие, но мисля, че това не е достатъчно. Има нужда да се изготвят протоколи, някой да ни каже по каква система да се дезинфекцира, през колко часа, не може всеки да си го решава това нещо. 

Казват, че децата ще спазват дистанция... Това е абсурдно, особено за малките ученици от първи, втори и трети клас. С големите може повече да поговори човек и да се разберем, но на малките ученици дори сега да им кажеш, след пет минути вече няма да го спазват и това е нормално, деца са. В детските градини спазва ли се дистанция?

После казват потоците да не се смесват, но това как да стане?  Ето, един коридор 68 метра дълъг, тоалетните са в края. Всяко дете си е в класната стая, няма да ги местим по кабинети, това е ясно, но то трябва да отиде да пие вода или до тоалетна и там ще се срещне с някого...

Какво ще промените в електронното обучение, ако се наложи пак да затворите училището?
Това, което започнахме да правим и го правим заедно с община Брезово, е да се опитаме да направим някакви точки за достъп до интернет в отделните селища. Знам, че не е решение, защото преди се оказа, че когато има точка за достъп, например в читалището, това означава, че децата, които нямат достъп до компютър вкъщи ще се събират там. Друг въпрос възниква и например, ако тези точки за достъп са в махалите, се оказва, че ресурсът се черпи, защото не само учениците, но и много от възрастните влизат в интернет

Това също работи, само че в края на краищата ние не можем да купим карти на 350 деца! Това не е наша работа, но след като тези, които трябва да мислят за това не са мислили... Доколкото зависи от нас,  ще учим децата – по официален или неофициален начин тези деца трябва да бъдат образовани!

Как се чувствахте по време на карантината, когато всеки ден бяхте в празната училищна сграда?