Подкрепете ни!




Улови мигаЖеня Милчева / 14 май 2019

Светлините на Чернелка

В търсене на пътя между Долната и Горната земя по приказно красивия каньон на своенравната река

 


Цялата статия е публикувана в брой 5/2016 г. на Списание 8

Ако споделяте даоистката философия, че не целта, а пътят е важен, този текст е за вас. Ние ми ахме 7 км с препятствия и накрая се оказа, че сме подминали целта, без да я разпознаем. Обаче преживяването си струваше. Както и урокът, който научихме: за да стигнеш там, закъдето си тръгнал, понякога само ентусиазъм не стига. За следващата експедиция ще се подготвим по-добре. Но пък и сега всяка минута от 8-часовия ни преход си заслужаваше усилието и бързам е да споделим с вас защо. Подсказваме: да останеш насаме с природата, да я слушаш, миришеш и усещаш, е вдъхновяващо.

СВЕТЛИНИТЕ НА ЧЕРНЕЛКА


Тръгнахме по каньона на река Чернелка в Плевенско с намерението непременно да видим легендарния Провъртеник
– древен кладенец, който пробива 15-метрова скала така, че от долния му край се вижда горният – с небето над него и дърветата, които се надвесват над гърлото.
Според легендата в древни времена наоколо живеели две племена – едното обитавало варовиковото плато горе на скалата, а другото се заселило край реката. Заради непозволена любов между младеж и девойка между двете общности пламнала жестока вражда. „Долната“ отрязала на „горната“ достъпа до водата. Тя пък прокопала вертикалния тунел в скалата, за да черпи с кофи вода направо от реката. Гърлото на кладенеца било широко 3 метра, а дъното – към метър и половина.


Дали легендата отразява истински събития, или не, не е толкова съществено. По-важното е, че за пореден път илюстрира изобретателността и волята на човека да преодолява препятствия, които сам си създава.  Нашата цел беше да видим този проход между Долната и Горната земя. Търсихме, търсихме, навряхме се във всеки подмол и... не го намерихме. Не че не ни бяха предупредили.
В ранната сутрин на един делничен априлски ден паркирахме царствената си „Опел Инсигниа“ под вековно дърво в края на с. Горталово. Като бял лебед колата притихна под раззеленяващите се клони. А само допреди миг демонстрираше лъвската си сила на пътя. В околните вертикални скали има множество пещери – като очи, които постоянно следят пътя. Една по-малка е преградена със зид с дървена врата. В съседната - доста голяма, е поместена цяла къща!


Каньонът на река Чернелка е бил дъно на река, образуван е преди милиони години. На места е широк до 200 метра и е с обща площ близо 300 хектара. Карстовите скали се извисяват на височина от 10 до 30 метра. Обявен е за природна забележителност преди 40 г., а преди 15-ина е изградена екопътека. Каньонът изобилства с редки видове растения, животни и птици (над 200 вида). Голяма част от тях са в Червената книга на България. Там е една от най-многобройните колонии на скални лястовици и най-голямата в района популация на снежно кокиче.
От паркинга поляна тръгва 7-километровата екопътека между селата Горталово и Къртожабене - леко за преминаване трасе, без стръмнини, което върви по каньона на р. Чернелка. Екопътеката минава покрай няколко много интересни природни и исторически забележителности. Въоръжили сме се със схема, на която са отбелязани най-важните. В самото начало на пътеката е Разцепения камък – огромна кубична скала, сякаш срязана с нож. Според легендата по тия места Крали Марко се бил с Муса Кеседжия. Три дни и три нощи траяла битката, накрая Мусата търтил в позорен бяг. Марко го подгонил, но изгубил следите му и в яда си, че го е изпуснал, треснал с все сила канарата с меча си.

Докато се дивим на Разцепения камък, покрай нас минава местен жител и любезно се осведомява какви сме, що сме и накъде сме тръгнали. „Към Провъртеника!“, заявяваме самоуверено. „О, няма как да стигнете – много е далече, нямате водач, а и реката взе мостовете, ще трябва да я прегазите“, казва ни човекът и очите му искрят някак насмешливо.
Реката е току до нас – 3-4 метра широка вада, дълбока само педя. Това ли било?! Че колко му е да я прегазим! А и нали имаме схема на маршрута? Решаваме да продължим.  Спираме се пред Момината пещера в скала с много странна структура – на пластове и сякаш зидана с тухли. Над нея е Градището. На западния бряг на реката има останки от римски път, който навремето свързвал Никополис ад Иструм и Сердика. Малко по-надолу е пещерата Царева дупка. Според легендата цар Иван Шишман наредил да я превърнат в наблюдателница, от която да се следи движението по каньона. Наблизо е имало и скален манастир. Подочули сме, че и тук иманярите са съсипали, каквото са могли, затова решаваме да си спестим разочарованието и продължаваме по екопътеката. Приказни поляни с беседки, барбекюта и огнища.


Свежа пролетна трева, нацъфтели диви нарциси, ухание на пролет, а небето наистина е „синьо като от коприна“. Слушаме тишината – тя е „жива“! Безброй птици и насекоми  цвърчат, пищят, цирикат – животът заявява себе си на висок глас, пълен с възторг.  
Широката пътека се вие между дърветата и минава от припек през шарена сянка до почти сумрак. Няма как да не забележиш, че светлината има десетки нюанси. Светлините по каньона на Чернелка са сред най-забележителните гледки, на които съм попадала. Изведнъж пред нас се изпречва реката. Водата се отразява в скалата над нея и камъкът потича. Невероятно!


Но мост никъде не се вижда. Някой е прехвърлил дъска до другия бряг. Тя силно се клати и с известно изпитание за вестибуларния апарат успяваме да преминем. Навлизаме в  странна горичка -  всички дървета са политнали неестествено на една страна, сякаш застинали в танц. И следващият мост липсва, така че ще газим. Водата е до под коленете, не е кой знае какво. Преджапваме и продължаваме сред опиянени пчели и пеперуди, над главите ни се стрелкат птици, в каменните стени на каньона гнездят скални лястовици. В реката е пълно с миди, а в тинята край брега са се отпечатали следи на най-различни животни – големи колкото юмрук и доста по-дребни - възрастни с малките им са идвали на водопой. (Впоследствие разбираме, че освен плашливи сърни в района живеят чакали и диви котки.) Продължаваме смело напред, защото според схемата ни Провъртеника е някъде по средата на пътя до село Къртожабене. Той пресича реката многократно, прехвърлят я 18 моста. Оцелели са само 6. По-късно от кмета на Горталово Пламен Петков разбираме, че за 3 март т. г. всички са били стегнати, но скоро след това Чернелка се разлютила и ги „взела“. За местните хора това не е изненада, понеже є познават нрава. През няколко години Чернелка оправдавала страшното си име, като прииждала и отнасяла всичко по пътя си.
На петото газене ни писва да се обуваме и събуваме и продължаваме боси. Все още е рано сутринта и тревата е влажна и мека. Лягаме в нея и вдишваме с пълни гърди мириса на чисто и свежо. Кога за последно сте се къпали в роса?


Почти по средата на каньона е хижа „Капчука“ – не е отворена в момента, защото е в ремонт. След хижата вдясно пак има запазен участък от римския път, който извежда от каньона. Недалеч е Латинското градище, изградено над един завой на реката на място, естествено защитено от всички страни. Там били откривани основи на кула, стени, керамика и даже латински надписи. Но не се мярка никой, когото да разпитаме за историята на това място. Изглежда, сме сами в целия каньон. За 8-те часа, през които го прекосявахме, не срещнахме жива душа. Понеже пладне отдавна е преминало, решаваме, че ще е по-разумно да вървим напред към Къртожабене, отколкото да се връщаме назад. Надеждата ни е, че следващите мостове ще са здрави. Но не би! Равносметката: прегазихме реката общо 12 пъти. И се убедихме от опит, че е вярно казаното от древните: не можеш два пъти да минеш през една и съща река. Всеки път Чернелка беше различна: тясна, широка, дълбока, хлъзгава, хладна и бистра или мътна.
В далечината се вижда Къртожабене. Все още шляпам боса, но фотографът Влади постоянно ми напомня: „Обуй се, има змии!“. Тъкмо нахлузвам обувките на бос крак и виждам пепелянката да се припича насред пътеката.
Селото ни посреща с магарешки рев, кукуригане на петли и лай на кучета – музика за ушите след 8 часа път извън цивилизацията. Стигаме в кметството и като обясняваме кои сме и откъде идваме, чуваме едновременно „Вие сте луди!“ и „Вие сте герои!“.


Къртожабене май има най-усмихнатия кмет на света. Лени Димитров ни обяснява, че първоначално селото се казвало КърКожабене. Възникнало преди около 350 г. на друго място, но заради чума се преместило до реката. Тогава имало поверие, че каквото се чуе най-напред, на него се кръщава селото. Първите заселници чули жаби да крякат (къркорят на тамошния диалект), затова го кръстили така. После установили, че има и много къртици в района и името леко се променило.
Лени Димитров ни качва на личната си кола и ни връща до Горталово. Пряк път между селата няма, минава се през Плевен. Но пък това ни дава време за още сладки приказки. На кафе с кметовете на двете села научаваме, че екопътеката ще бъде стегната и маркирана за началото на активния туристически сезон, когато през почивните дни в каньона е доста оживено – идват хора от цялата страна. Като има мостове, трасето се минавало за час и половина-два.  


Провъртеника не намерихме, но какво от това? Тъкмо имаме повод пак да се върнем на това райско място. Вярно, че нашата работа се оказа малко път заради пътя. Но повярвайте, и в това има смисъл. Понякога само така можеш да разбереш, че и да не стигнеш целта, и да не направиш голямото „откритие“, по-малките „съкровища“, които срещаш по пътя, дават удоволствие и смисъл. И получаваш урок като този, за който нашият народ е казал: На когото му е къс умът, са му дълги краката. Е, нашите доста ни послужиха, а на другия ден ни се отплатиха със сериозна мускулна треска. Ама пък какви гледки видяхме само...

Цялата статия е публикувана в брой 5/2016 г. на Списание 8
Купи броя от тук


З0 дни на Бали (част I) Улови мига

З0 дни на Бали (част I)

Островът на чудесата посреща всеки търсач на истината, като най-голямото чудо е човек да открие собствената си чиста природа

Полярен мечок спечели наградата People`s Choice Улови мига

Полярен мечок спечели наградата People's Choice

Фотографът любител на дивата природа Нима Сарихани грабна сърцата и гласовете на публиката

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало Улови мига

Да облечеш кимоно за 15 минути без огледало

Изкуството бързо и красиво да се надипли върху тялото традиционната дреха се изучава 5 месеца

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу Улови мига

Виена посреща 2024-а без фойерверки, но с много музика, танци и шоу

От 2011 г. Албена Данаилова е концертмайстор на Виенската филхармония, но за първи път ще води Новогодишния концерт

Пътешествие до сърцето на България Улови мига

Пътешествие до сърцето на България

С луксозния Haval покоряваме Великата стена – Стара планина, и се прехвърляме във вълшебния Тетевенски Балкан

Крилатите сърчица на Бали Улови мига

Крилатите сърчица на Бали

Притча за птицата, която не знаела, че е птица

Пътешествие във времето в Пулия Улови мига

Пътешествие във времето в Пулия

За пет дни се пренасяте в миналото, за да се срещнете с древната душа на Италия

Анадола от дърво и камък Улови мига

Анадола от дърво и камък

В Мала Азия все още можеш да чуеш ехото от отдавна изчезнали цивилизации

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons Улови мига

От 40 до 500 долара награда за снимка на фолклорна тематика дава Wikimedia Commons

Можете да изпращате изображения за фотоконкурса до края на март

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят Улови мига

Кладенецът на Тор в Орегон изглежда като портал към подземния свят

Водните „експлозии“ в кладенеца достигат до 6 метра

Капри - дантела от история, морска пяна и лято Улови мига

Капри - дантела от история, морска пяна и лято

Тук са търсили вдъхновение Дебюси, Малер, Равел, Климт, Уайлд, Айседора Дънкан, Франсис Бейкън, Анна Павлова...

Най-плоската планина в света Улови мига

Най-плоската планина в света

Плато вместо връх - това е тепуи

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата Улови мига

Лас Палмас - изгорените мостове към зимата

Вгледани в квадратчетата на делника си, изгубен в карираните задачи, пропускаме Живота

Пустинята - другата планета Улови мига

Пустинята - другата планета

Тук си и Малкият принц, и жадуващата любов лисица, и себе си

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика Улови мига

Пътешествие към енергията на Земята в Гватемала и Коста Рика

ТравълМакс ще ви отведе във вълшебната „Земя на дърветата” и красивия „Богат бряг”

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102 Улови мига

Моите 27 дни с Грета Гарбо - легендата, която ми разказа апартамент 3102

Великата актриса е живяла над 40 г. в омагьосаната сграда до Ийст Ривър